Животът – всъщност това е самото кафе. А парите, общественото положение, работата – това са чашките.

Господи, днес те моля за нещо специално, поне за малко. Искам да ме превърнеш в телевизор!

Искам да запомня как устните ти се плъзгаха по моите като къс коприна. Искам да запомня как пръстите ти се вплитаха в косата ми.

Причините за щастието и нещастието не са там, където ги търсим.

Сега излизам. Ще се поразходя. На тебе ти желая слънчев ден! Със сълзите дали ще се преборя?

Времето изтича през пръстите ни като пясък и вече никога не се връща.

Една малко позната история за благородството, Александър Флеминг и Чърчил.

Из мъдростта на Изтока. Кратко, но съдържателно.

Щуката дълго време се блъскала в безплодни опити да пробие невидимата преграда.

Невероятно е, но един от най-търсените актьори на Америка е съвършено безразличен към парите.

Живял един цар. И му се приискала такава картина, която излъчвала мир и спокойствие.

Всичко наоколо е сиво-бяло, а той е такъв светъл, сочен, жив.