Група випускници, отдавна вече завършили престижен университет, успешни, направили забележителна кариера, решили да посетят своя любим професор. В разговора, от тема на тема, станало въпрос за работата и всеки започнал да споделя: като цяло бившите студенти се оплаквали от безбройните трудности и жизнени проблеми.
В този момент професорът решил да предложи на своите гости кафе и се запътил към кухнята. Върнал се обратно с кафеварка и поднос, на който били наредени най-разнообразни по вид чаши: стъклени, хартиени, пластмасови, порцеланови, кристални. Едни били евтини, а други скъпи.
Когато бившите му възпитаници си разпределили чашките, професорът се произнесъл:
– Обърнете внимание – всички по-лъскави чашки свършиха, докато по-простичките и евтините останаха. И въпреки да признавам, че е нормално всеки да иска за себе си винаги най-доброто, то именно това е и източникът на целия ви стрес и проблеми. Разберете! Самата чашка не прави кафето по-съвършено. Обикновено тя е просто по-скъпа и често дори успява да скрие това, което наистина отпиваме. Оказва се, че всичко, което сте искали е било просто самото кафе, а не чашката. Но вие съвсем съзнателно си взехте най-лъскавите чаши, а после погледнахте каква чаша си е избрал всеки от вас.
Представете си сега:
Животът – всъщност това е самото кафе. А парите, общественото положение, работата – това са чашките. Те представляват само инструменти за поддържане и запълване на живота. Реалното качество на живота ни се влияе и определя не от това в каква чаша пием кафето си. Понякога, фокусирайки се твърде върху вида на чашката, ние изключваме и забравяме да уловим насладата от уханния аромат на самото кафе.
Най-щастливи са не тези, които имат всичко най-най-добро, а тези, които успяват да извличат най-доброто от това, с което разполагат.