Един ден в стаята случайно влетяла птица.
Човекът решил да й помогне и да я пусне през прозореца на свобода. Но тя се страхувала от него. Не му вярвала. От опита си с хора тя знаела да се отнася към тях предпазливо, защото те убиват птици не само за храна, но и от спортен интерес.
Този опит дотолкова се загнездил в нейното същество, че птицата не била в състояние да разбере добрите му намерения – да я освободи без да й причинява вреда. Страхът не й позволявал да разбере, че той действа с най-добри намерения. Само като се приближал към нея, тя пърхайки с крила се опитвала да отлети, започвайки да се удря в стената, прозореца, мебелите, което за пореден път потвърждавало, че той е създание опасно.
Но човекът наистина й желаел доброто. Ако птицата можела само да осъзнае същността на този миг, а не я пропускала през призмата на предишния си опит, то тя нямало да претърпи никаква вреда. Причина за нейните неприятности се явявалa собственото й невежество и грешна представа за реалността. Тя не вярвала на ръката, протегната към нея, за да я освободи.
Всички ние много приличаме на тази блуждаеща из стаята птица. Не можем да се измъкнем от „стаята” на нашите ограничени убеждения и навици, които пречат на свободата и щастието ни. Ръката на живота се приближава към нас, носейки любов, която иска да ни освободи от нашите навици и погрешни схващания за нас самите, хората и събитията. Ние не вярваме на тази „ръка”. Ние се страхуваме от промяната.
Ние не вярваме на събитията и се опитваме да предотвратим всяка промяна, за да се чувстваме в безопасност, дори ако средата ни на обитание всъщност ни вреди. Ние предпочитаме да останем в своята „стая” на страдание и не желаем да се доверим на ръката на живота, която иска да ни освободи, внасяйки в нашето битие желаните промени.
А процесът на освобождаване е невъзможен без разрушаване на една от стените или дори на цялата основа на убежденията и навиците, което може да доведе до определена верига от събития, започващи, например, със загубата на работата, ценни вещи или имоти. Ние ще помогнем на своя вътрешен "Аз", ако не се страхуваме от промените и ги възприемаме с пълната увереност, че те се случват по най-добрия за нас начин.
Страхувате ли се от ръцете на живота?
Страхувате ли се от промяната?
Или вярвате, че животът наистина ви обича и иска за вас само това, което ще помогне към по-добро в развитието ви?
Или сте като птицата, която блуждае из стаята на своите убеждения и страхове?
Изборът е ваш.