Попитали една добра, мъдра стара жена:
– Бабо! Ти си живяла такъв тежък и труден живот, а душата ти е останала по-млада от всички нас взети заедно. Имаш ли някаква тайна?
– Имам, милички. Всичко добро, което са ми направили, записвам в сърцето си, а всичко лошо пускам по водата. Ако правех обратното, сърцето ми сега щеше да е цялото в ужасни белези, а така то е благоуханен рай. Бог ни е дал две ценни способности: да си спомняме и да забравяме. Когато ни правят добро, признателността изисква да го помним, а когато ни правят зло, любовта подтиква да го забравим.