Нещастието ти дава много неща, които щастието не може да даде. И даже напротив – щастието много те ограбва. Без съмнение щастието взема всичко, което някога си имал, всичко, което някога си бил. Щастието те разрушава. Нещастията запазват твоето его, а щастието главно е състояние неегоистично. Това е проблем, това е коренът на всички проблеми. Ето защо хората намират за трудно да бъдат щастливи.
Ето защо милиони хора по света живеят в нещастие – те са избрали да живеят в нещастие.
То дава възможност на егото да изкристализира.
В нещастието сте, има ви. В щастието се разтваряте, вече ви няма.
В нещастието изкристализирате; в щастието се разпръсвате.
Ако това е разбрано, тогава останалото ще ви се стори много ясно.
Нещастието ви прави специален. Щастието е универсално явление, в него няма нищо специално.
Дърветата са щастливи и животните са щастливи, и птиците са щастливи. Всички същества са щастливи, всички с изключение на човека. Чувствайки се нещастен, човек става много специален, изключителен.
Нещастието ви дава възможност да привлечете вниманието към себе си. Когато сте нещастни за вас се грижат, съчувстват ви, обичат ви. Всички започват да ви защитават и пазят. Кой иска да причини болка на нещастен човек? Кой е ревнив към нещастен човек? Кой иска да бъде враждебен с нещастен човек? Това ще бъде твърде подло и непочтено.
Към нещастния човек хората проявяват грижа и внимание. Нещастието е забележително капиталовложение. Ако жената не е нещастна, мъжът просто е склонен да я забрави. Ако тя е нещастна, мъжът не е в състояние да я пренебрегне. Ако мъжът е нещастен, цялото семейство, жената, децата са все около него и все загрижени. Това дава голямо удобство. Той чувства, че не е сам, има семейство, деца.
Когато сте болни, депресирани, в нещастие, приятели идват да ви навестят, утешат, да ви подкрепят. Когато сте щастливи, същите тези приятели започват да ревнуват, завиждат ви. Когато сте наистина щастливи ще откриете, че целият свят се е обърнал срещу вас.
Никой не обича щастливия човек, защото щастливият човек причинява болка на егото на останалите хора. Останалите започват да усещат: "Как така ти се чувстваш щастлив, а ние все още пълзим в тъмнина, в нещастие, в ада? Как смееш да бъдеш щастлив, когато всички ние сме толкова нещастни!".
И, разбира се, светът се състои изключително от нещастни хора и никой от тях не е толкова смел, за да позволи на света да върви срещу него; това е толкова опасно, толкова рисковано. По-добре да се придържа към нещастието, това ще го направи част от тълпата.
В щастието вие сте индивидуалност; в нещастието сте част от тълпата – християнин, индус, мюсюлманин, индиец, арабин, японец... Щастие? Знаете ли кой от тях е щастлив – християнинът, индусът, мюсюлманинът?
Щастието – това е просто щастие. Човек се пренася в друг свят. Той вече не е част от света, създаден от човешки ум, той вече не е част от миналото, той вече не е част от историята. Той изобщо не е част от времето. Когато сте наистина щастливи, изпълнени с блаженство, времето изчезва, пространството изчезва.