Ако можех да съм телевизор

ako-mozheh-da-sam-televizor

Учителка в едно училище веднъж поставила задача на учениците да напишат за домашно съчинение на тема „Какво искам от Бог да стори за мен”. Преглеждайки домашните учителката се зачела в едно, което я разтърсило изключително силно. В същия момент в стаята влязъл мъжът й и видял жената горчиво да плаче.

– Какво става, случило ли се е нещо? – озадачен се обърнал към нея той.

– Чети, моля те, – отговорила тя, подавайки на мъжа си съчинението, което толкова я развълнувало.

Господи, днес те моля за нещо специално, поне за кратко.

Искам да ме превърнеш в телевизор!

Искам да мога да заема мястото му.

Иска ми се да живея, както си живее телевизорът в нашия дом.

Искам да си имам специално и само мое място, да мога като него да събирам около себе си цялото семейство.

Искам всички да ме слушат в захлас без да ме прекъсват и да не задават ни един въпрос, докато говоря.

Искам да съм в центъра на вниманието.

Искам всички да се занимават с мен така, както го правят с телевизора, когато той спре да работи дори и за миг.

Искам да мога по същия начин да бъда в компанията на баща си, когато той се върне вкъщи, дори и да е изморен.

Искам майка ми, когато е тъжна и самотна да идва при мен, вместо да ме избягва.

Искам понякога, дори и за кратко, родителите ми да успяват да оставят всичко, което правят настрана и да прекарват мъничко от времето си с мен.

Боже, та аз дори не искам никак много... Аз само искам да живея, както си живее всеки един телевизор.

– Това е кошмар! Горкото момче! – възкликнал съпругът на учителката. – Що за родители са тези хора?!

Учителката със сълзи на очите казала:

– Съчинението е на нашия син...

×
Натисни "Харесвам" и ни чети във Facebook

Автор: Саломе |

"Защото разумът и страстта са кормилото и платната на вечната странница - душата."
Коментари