Учителка в едно училище веднъж поставила задача на учениците да напишат за домашно съчинение на тема „Какво искам от Бог да стори за мен”. Преглеждайки домашните учителката се зачела в едно, което я разтърсило изключително силно. В същия момент в стаята влязъл мъжът й и видял жената горчиво да плаче.
– Какво става, случило ли се е нещо? – озадачен се обърнал към нея той.
– Чети, моля те, – отговорила тя, подавайки на мъжа си съчинението, което толкова я развълнувало.
Господи, днес те моля за нещо специално, поне за кратко.
Искам да ме превърнеш в телевизор!
Искам да мога да заема мястото му.
Иска ми се да живея, както си живее телевизорът в нашия дом.
Искам да си имам специално и само мое място, да мога като него да събирам около себе си цялото семейство.
Искам всички да ме слушат в захлас без да ме прекъсват и да не задават ни един въпрос, докато говоря.
Искам да съм в центъра на вниманието.
Искам всички да се занимават с мен така, както го правят с телевизора, когато той спре да работи дори и за миг.
Искам да мога по същия начин да бъда в компанията на баща си, когато той се върне вкъщи, дори и да е изморен.
Искам майка ми, когато е тъжна и самотна да идва при мен, вместо да ме избягва.
Искам понякога, дори и за кратко, родителите ми да успяват да оставят всичко, което правят настрана и да прекарват мъничко от времето си с мен.
Боже, та аз дори не искам никак много... Аз само искам да живея, както си живее всеки един телевизор.
– Това е кошмар! Горкото момче! – възкликнал съпругът на учителката. – Що за родители са тези хора?!
Учителката със сълзи на очите казала:
– Съчинението е на нашия син...