-Не, не си права, миличко. Киното започва в 20.00 часа, не в 19.30 -усмихнатият Иван гледаше младата си съпруга, бяха женени от няколко месеца.
-Сигурен ли си? -повдигна вежди Мимето. -Мога да се закълна, че в сайта пишеше 19.30.
-Какво съм ти казал за часовете? Ти просто нямаш представа за времето. Довери ми се...
-Добре де, ама ако аз съм права ми взимаш новата чантичка, дето до сега я гледах – в очите на Мария за част от секундата проблесна едно злобно пламъче и после погледът ѝ отново стана добродушен.
-Ама не си, така че няма страшно. Бюджетът за месеца ще бъде спасен.
Пешо, мъж с над двадесет години опит в брака, гледаше сценката усмихнат. Съпругата му бе до него и също наблюдаваше с интерес. Щяха да влизат заедно в киното, билетите бяха в по-младото семейство. Поканата също бе дошла от тях. Сега обаче се оказа, че имат още половин час за губене в мола. И двете дами естествено решиха да оползотворят времето възможно най-добре – с шопинг. Иван и Петър останаха пред магазините, със свити сърца.
- Ванка, братчето ми, не се говори така на жена. Преди колко месеца сключихте брак?
- Шест -отвърна Иван.
- Лошо. Няма да ти се размине тогава.
- Кое? Нищо не съм направил...
- Половинката ти ти е сърдита. И ще си платиш.
- Не разбирам.
- В колко почва филмът?
- 20.00 часа. Ето, пише на билетите...
- Така... Ти поправи съпругата си, отбеляза една очевидна истина. Да ти кажа ли къде сбърка?
- Никъде?
- Виж приятелю, в една връзка ти трябва да избереш – дали да си прав, или да си щастлив. Не може и двете. Ти току що избра да си прав. И поправи жена си пред хората. Все едно ѝ каза - “ТЪПА СИ. НЕ ПОЗНАВАШ ЧАСОВНИКА.“ Защо ти беше да го правиш?
- Еми щяхме да кибичим пред киното половин час...
- Сега не кибичим ли? И жените всеки момент ще си харесат по нещо... Демек пак висим като прани гащи, обаче и ще влезем в преразход. И понеже вътре са двете заедно, ще се надъхат една друга колко добре им стоят някои дрешки, или чанти, или очила или не дай си боже бижута... И ние с теб ще дърпаме сополи. Та грешка номер едно беше, че не отидохме веднага пред киното... Грешка номер две – защо й обясняваш, че няма представа за времето? Семейни сте от шест месеца, розовите очила вече са свалени... И тя няма да ти прости да я поправяш. Ще го използва срещу теб... Помниш ли докато бяхте гаджета, ако ти не си вдигнеше телефона какви съобщения ти изпращаше?
“Как си? Моля те, звънни. Искам да съм сигурна, че си добре...“
А сега ако не върнеш обаждане до половин час как ще реагира съпругата ти?
- Нещо от рода на “Пак ли си с някоя бивша? Или звънни веднага, или по-добре да си умрял! До 15 минути сменям ключалките!“ -ухили се Иван.
- А така, а ти я поправяш за времето. Съгласявай се бе брат, само кимай. Жената винаги е права, особено ако бърка... Ако искаш да запазиш семейния мир, разбира се. И бюджет. А след днес забрави за цуни-гуни поне две седмици...
В този момент двете дами излязоха от магазина. Мария носеше две големи торби. Иван ги погледна и пребледня.
- Какво си се опулил -озъби му се тя. -Нина каза, че новите рокля и чанта много си ходят. И ги плати с картата на Петър. Виж там как ще му ги върнеш.
- Ама миличко, нали ти казах, че този месец сме малко зле с парите -сви се Иван.
- Каза ми, ама забравих. Нали съм тъпа... Стана същата работа като с часовника. Не разбирам от време, не разбирам и от пари. Такава си ме взел, глупава. Ето ти бележката от магазина, толкова дължиш на приятеля си. А, да, няма да ставаш татко скоро, дойде ми. И ще съм така поне две седмици...
Иван взе бележката и торбите и тръгна към киното, увесил нос. Пешо го тупна по рамото:
- Казах ти, нали? Утре ако ти заяви, че слънцето изгрява от запад или че Анкара е столицата на Гърция, какво ще отвърнеш?
- “Така ли мила, не знаех. Много си умна...“
- А така, взе да схващаш... Кога ще ми върнеш парите?
От Луи, Семейно щастие за напреднали