В голям стъклен съд поставили една щука. Отначало тя плувала из целия съд. Но в един момент преградили част от него с дебело прозрачно стъкло и щуката не можела да влиза там. Тя не забелязвала преградата, но всеки път, когато се опитвала да влезе в другата част на съда, тя просто се блъскала в препятствието.
Щуката дълго време се блъскала в безплодни опити да пробие невидимата преграда.
И ето, когато силите почти я оставили, тя се отдръпнала.
Учените извадили преградата. Но рибата НИКОГА повече не подновила опитите да влезе в другата част на стъкления съд.
Щуката продължила да плува единствено в малкото пространство, докато можела да се възползва от целия обем на просторния стъклен съд.
И при това нито веднъж дори не направила опит да отиде в другата част на своето водно жилище.
Поучителна случка, нали?
Кара да се замислим:
Mоже би в нашият живот също отдавна вече няма бариери, но натрупаният опит, здраво заседнал в главата ни, не ни позволява да вървим напред и да се развиваме, откривайки новите неща и свободата?
Може би трябва да направим само още една крачица напред...