Реч за дипломирането – Нийл Постман

Атина

Академични членове, родители, гости и випускници, не се бойте. Добре знам, че в толкова вълнуващ ден, на първо място от всеки оратор търсите краткост. Няма да ви подведа в това отношение. В моята реч има всичко осемдесет и пет изречения, четири от които вече чухте. Ще са ми нужни около 20 минути, за да чуете всички тях и трябва да знаете, че не ми беше лесно да го организирам, защото за тема избрах сложния предмет за вашите предци. Не, разбира се, вашите биологични предци, за които знам малко. Ако трябва да съм конкретен, искам да ви разкажа за две групи хора, живели преди много години, но чието влияние е още с нас. Те силно се различавали, имали напълно противоположни ценности и традиции. Мисля, че е добре да си припомним за тях в този ден, защото по-рано, отколкото си мислите, ще трябва да изберете между духа на едните и другите.

Първата група живяла преди около 2500 години на място, което днес наричаме Гърция, в град, който нарекли Атина. Ние не знаем за техния произход толкова много, колкото бихме искали. Но знаем техните постижения. Те били първите, които създали пълна азбука и станали първото истински грамотно население на Земята. Те измислили идеята за политическа демокрация и я практикували със сила и страст, която днес ни кара да се срамуваме. Те измислили това, което наричаме философия. Също логиката и риториката. Били са много близко да измислят това, което днес наричаме наука, а един от тях, Демокрит, дори измислил идеята за атомния строеж 2300 години преди да дойде в главата на съвременния човек. Те съчинявали епични стихове с ненадмината красота и проницателност. Създавали и изпълнявали пиеси, които след почти три хилядолетия все още заставят зрителите да се смеят или плачат. Те измислили това, което днес наричаме Олимпиада и сред техните ценности нищо не стояло над това всеки да се стреми към съвършенство. Те вярвали в разума. Те вярвали в красотата. Те вярвали в умереността. Те измислили думата и идеята, която днес знаем като екология.

Преди около 2000 години жизнеността на тяхната култура започнала да пада и тези хора започнали да изчезват. Но не и това, което създали. Тяхното въображение, изкуство, политика, литература и език се разпространили по света така, че днес едва ли може да се говори по някаква тема, без да се повтори нещо, което е казал някой атинянин преди 2500 години.

Втората група живеела на място, което днес наричаме Германия и процъфтявала преди около 1700 години. Ние ги наричаме вестготи и навярно помните, че учителят ви от шести или седми клас е споменавал за тях. Те били изключително добри ездачи и това е единственото хубаво нещо, което историята казва за тях. Те били мародери – безмилостни и жестоки. На езика им липсвала изтънченост и дълбочина. Изкуството им било грубо и гротескно. Те се движили из Европа, унищожавайки всичко по своя път. Нищо не се харесвало повече на вестготите от това да изгорят книга, да осквернят величествена сграда или да разбият произведение на изкуството. От вестготите до нас не е достигнала нито поезия, нито театър, нито логика, нито наука, нито хуманност.

Както атиняните вестготите също изчезнали, но не и преди да поставят началото на тъмните векове. На Европа са били нужни почти 1000 години, за да се оправи от присъствието на вестготите.

И така, аз искам да ви кажа, че атиняните и вестготите още съществуват и те го правят чрез нас и това, как ние живеем живота си. Около нас, в тази зала, в тази общност, в нашия град, има хора, чието възприемане на света отразява идеите на атиняните или вестготите. Аз, разбира се, не казвам, че днешните атиняни ходят по улиците, декламирайки стихове и философия или че съвременните вестготи убиват всеки по пътя си. Имам предвид, че да бъдеш атинянин или вестгот е да организираш живота си около набор от ценности. Да си атинянин е идея. Да си вестгот също е идея. Позволете ми накратко да ви разкажа каква е същността на тези идеи.

Да бъдеш атинянин означава да се интересуваш от обществото, от общността и да усъвършенстваш поведението си. Древните атиняни имали дума за хората, които не успявали да се впишат в обществото. Тази дума била „идиоти“, от където идва и нашата дума „идиот“. Съвременният вестгот се интересува само от себе си и няма ценност за обществото.

И накрая, да бъдеш атинянин, означава да уважаваш дисциплината, майсторството и вкуса, нужни за създаване на изкуство. Древните атиняни, преди да се приближат към произведение на изкуството, са обучавали дълго своя ум. За вестгота не съществуват мерки за художествено майсторство, освен популярност и цена. Което се харесва на мнозинството е хубаво. Вестготите не признават и не съблюдават стандарти.

Сега мисля е очевидно, че всичко това се отнася и за вас. В края на краищата, както всички ние и вие трябва да изберете страна. Трябва да бъдете атинянин или вестгот. Разбира се много по-трудно е да бъдеш атинянин, защото ние по произход сме много повече вестготи, отколкото атиняни. И трябва да ви кажа, че посещаването на добро училище и натрупването на академични степени не прави от вас атиняни. Моят тъст беше най доброто олицетворение на атиняните от всички, които съм познавал и цял живот работеше като шивач на Седмо авеню в Ню Йорк. От друга страна познавам лекари, юристи, инженери, които можете да наречете вестготи, без да сбъркате. Трябва да ви кажа с огромна печал, със срам, че дори в нашите университети, възможно дори в този, има професори, които справедливо можем да причислим към вестготите. И въпреки това не трябва да се съмнявате нито за миг, че училището, в края на краищата, по същността си е атинска идея. Съществува пряка връзка между културните постижения на атиняните и този университетски факултет. Не е трудно да си представим Платон, Аристотел или Демокрит в коридорите на тази сграда. А вестготите ще са като неприличен надпис на стената.

И така, целта на вашето присъствие в този университет се състоеше в това да добиете представа за атинския път, да се заинтересувате от атинските идеи. Не можем да знаем колко от вас ще изберат този път и колко не. Вие сте млади и не ни е дадено да виждаме бъдещето. Но ще ви кажа нещо, с което ще завърша: не мога да ви пожелая по силен комплимент от този някой, в бъдеще, да каже, че в този випуск атиняните силно са превъзхождали вестготите.

Благодаря ви и поздравления.