Златният хронометър на времето

zlatniyat-hronometar-na-vremeto

Из Робин Шарма „Монахът, който продаде своето ферари”

Добре организираното време - това е сигурен знак за добре организиран ум.

Сър Айзък Питман

Златният хронометър е символ на нашето най-важно достояние - времето. Времето изтича през пръстите ни като пясък и вече никога не се връща. Тези от нас, които от ранно детство използват разумно своето време, имат богат, продуктивен и пълен с удовлетворение живот. Онези пък, които така и не научават принципа, че "управлението на времето значи да управляват живота си" никога няма да могат да реализират своя огромен човешки потенциал.

Времето е най-великият арбитър, правещ хората равни: не е важно дали сме се родили с късмет или съдбата ни се е обидила, дали живеем в Тексас или в Токио – всички ние получаваме само 24 часа в денонощието. Това -  как използваме времето си, разделя тези от нас, които са живели изключителен живот, от тези, които се носят по течението.

Планирането на времето позволява да отделим повече време за тези неща, които обичаме и това, което наистина има смисъл за нас.

80% от всички резултати, които постигаш в живота си са свързани само с 20% от твоята дейност.

От стоте процента от вашите дейности - а всички те отнемат време - само 20% ще доведат до истински, съществени резултати. Само двадесет процента от това, което правим оказва влияние върху това как живеем. Това е твоята "ефективна" дейност.

Как мислиш, ще се отрази ли на това какво се случва с теб след десет години времето, което днес прекарваш, бъбрейки с колеги в коридора на чашка чай, седейки в задимено кафене или гледайки телевизия?

– Не, честно казано, не.

Вярно. Затова аз съм уверен, че ще се съгласиш, че има такива неща, от които зависи всичко.

  • Научи се да казваш на другите "не". Смелостта да кажеш "не" на нещо второстепенно ще ти даде възможност да кажеш "да" на стойностните неща в живота си.
  • Една от най-трагичните постъпки е отлагането на живота за "после".
  • Престани да се държиш така, сякаш пред себе си имаш петстотин години живот.
  • Не губи напразно нито една минута от деня си.
  • Днешният ден може да е последният в живота ти, така че изпий чашата на насладата от този ден до края.
  • Изживявай всеки ден така, сякаш е последният ти ден.

zlatniyat-hronometar-na-vremeto1

Представи си, че всяка сутрин се събуждаш и си задаваш прост въпрос: "Какво бих направил, ако това е последният ми ден?". След това помисли за това как би се държал със семейството си, колегите и дори съвсем непознати хора. Помисли си колко наситено и радостно ще живееш, възприемайки пълноценно всяка секунда от своето съществуване.

Дори само мисълта за смъртния одър е в състояние да промени твоя живот. Тя ще придаде на битието ти енергия, ще изпълни със страст и смисъл всичките ти постъпки.

  • Ще започнеш да се концентрираш върху това, което е значимо и което по-рано си оставял встрани;
  • Ще спреш да губиш време за всички онези празни неща, които са те довели до това блато на криза и хаос.
  • Накарай себе си да направиш така, че все повече и повече да преживяваш и изпитваш.
  • Действай така, сякаш провалът е просто невъзможен, а успехът е гарантиран.
  • Прогони от себе си мисълта, че няма да постигнеш целите си, не е важно - материални или духовни.
  • Бъди по-смел и не сдържай играта на въображението си.
  • Престани да бъдеш затворник на миналото си. Стани архитект на бъдещето си. Ти вече никога няма да бъдеш същия.
  • Ние не сме човешки същества, надарени с духовен опит. Ние сме духовни същества, надарени с човешки преживявания.
  • Аз вече не живея в този свят. Светът живее в мен.

И ти ще стигнеш до ясното съзнание за това, което си наистина, както и към разбиране на крайната цел на живота си.

Която се състои в това, да...

...служиш на другите.

Без значение колко стаи имаш в дома си и колко страхотна кола караш, на онзи свят ти няма да ги вземеш със себе си. Единственото, което можеш да вземеш – това е съвестта ти. Вслушай се в нея. Нека тя те насочва в живота. Тя знае, че има истина. Тя ще ти подскаже, че твоето призвание в крайна сметка се свежда до безкористна служба – под една или друга форма – на другите хора.

 

Из Робин Шарма „Монахът, който продаде своето ферари”

×
Натисни "Харесвам" и ни чети във Facebook

Автор: Саломе |

"Защото разумът и страстта са кормилото и платната на вечната странница - душата."
Коментари