Времето е най-ценното съкровище, което притежаваме. Можем да правим пари, но не можем да сътворим време. Времето е нещо, за което често говорим. Казваме, че или е много, или е малко, а истината е, че всеки сам оформя и прави своята "Спирала на времето”.
Аз искам да завърша своята. Ще ми се да стане много красива, сякаш направена от небесносиня, полупрозрачна мъгла, с две трепкащи червени светлинки вътре в нея. Като размер ще я направя съвсем малка - в юмрука си да мога да я скрия. Ще я погледна още веднъж, ще я погледна дори срещу светлината, да няма някоя пукнатина във времето.
Ръцете ми ще се разтреперят, може би от вълнение, може би и от старост. Като се вгледам, ще мога да забележа как в единия край на спиралата космати, тромави мамути бягат от пак толкова космати, но много по-сръчни неандерталци. А в другия край кристално ще проблясват куполите на невиждани дворци, в които млади и красиви хора са склонили глави над умни книги.
Тогава с въздишка ще започна да премествам светлинките по спиралата на времето. Ще я управлявам мисля с лекота, стига само да се съвмести настоящето време с желаното и може би ще заработи.
Преди обаче светлинките да съвпаднат, за секунда бих се замислила. Ще се вгледам към тавана и ще си мърморя:
- Нали те предупреждавах!
Тавана ще стои обаче безмълвен и аз вече по-твърдо ще си казвам:
- Не, щом така съм решила, значи така е трябвало да бъде!
Ще се огледам боязливо, да не би в стаята да има още някого. Тогава с въздишка ще си кажа:
- Ето, това е моята младост! Родната ми къща, самотното ми юношество, когато още не умеех да се боря за себе си. Ето, това е моя живот и живота на сина ми. Това е един красиво изживян живот, в който вложих всичко, което знам. Ето го, първоизточникът на всичките ми изобретателски старания - Времето! Едва тогава "Спиралата на времето" ще каже:
- Нали те предупреждавах, изключвай след себе си лампата, че и след 30 години ще те намеря!
А сега? Сега сякаш забравената спирала още дреме в ъгъла на масата. На единия й край Земята трепери под стъпките на мамути и неандерталци. На другия... Ех, само да можех да узная кои са хората под кристалните куполи на невиждани дворци, в това далечно и прекрасно утре.