Представете си: намира се банка, която всяка сутрин кредитира сметката ви с 86 400, но балансът не се прехвърля от единия ден в другия.
Всяка вечер банката маха от вашата сметка всички останали неизползвани в рамките на деня средства.
Какво правите?
Вадите ги от сметката?
Разбира се.
Всеки от нас разполага с такава банка.
Нейното име е време.
Всяка сутрин ни дават кредит от 86 400, и всяка вечер ни отписват всичко, което не сме успели да инвестираме в добро дело.
Банката не превежда остатъците, не позволява да използваме повече, отколкото имаме.
Всяка сутрин открива нова сметка за нас.
Всяка вечер изгаря остатъците от деня.
Ако не сте успели да използвате дневния депозит – губите го.
Няма връщане.
Няма тегления за сметка на бъдещи приходи.
Има само един вариант: да се живее в настоящето за сметка на днешния депозит.
Да се инвестира така, че да получите колкото се може повече щастие, здраве, успех.
Времето тече... А какво избирате вие?
Всички хора, разбира се, са различни. Едни богати, други бедни. Някои умни, други не толкова. Едно нещо ги обединява – това е еднаквото количество часове на ден, което им е дадено, за да станат такива, каквито са.