В какво се проявява любовта към себе си?

Често хората си мислят, че обичат себе си, въпреки че в действителност това съвсем не е така. Да започнем с грешките, които нерядко допускаме по отношение на себе си.

Грешка №1. Да се отнасяме към себе си негативно.

Това е очевидна грешка. Въпреки това, се допуска от много хора. Когато хората се отнасят към себе си негативно, те виждат в себе си непрекъснато недостатъците. На въпроса „Какви качества притежавате?“, те започват да изброяват маса свои недостатъци: мързел, раздразнителност, егоизъм, неувереност и т.н. А въпросът: „Какви свои качества харесвате?“ направо ги докарва до ступор. Може би ще кажат няколко качества, но не повече.

Така се случва, защото тези хора гледат на себе си под определен ъгъл. Те не могат да напишат списък от положителни качества не защото такива качества им липсват. Просто те не са свикнали да ги търсят в себе си. Много по-привично им се струва да търсят своите недостатъци.

Грешка №2. Да се отнасяме към себе си равнодушно.

Така както може да ни нарани безразличието на близки хора, така ние нараняваме сами себе си чрез собственото си безразличие, равнодушие към нас самите.

Грешка №3. Да обичате себе си само заради добродетелите.

Често хората на въпроса: „Обичаш ли себе си?“, отговарят: „А за какво да обичам себе си? Аз нищо кой знае какво не съм направил“. Или: „Да, аз обичам себе си. Аз съм умен, имам престижна професия и голяма заплата. А и се харесвам на жените“. Друг възможен отговор е: „Разбира се, защото аз съм добра, честна, винаги помагам на хората“.

Всички отговори съдържат в себе си мисълта: да обичаш е възможно само заради нещо (например, за постижения, за добри качества). Ако следваме тази логика, ние трябва да обичаме себе си само дотогава, докато съответстваме на нашия вътрешен еталон за това какво е добро и какво е лошо. Какво ще се случи, ако в един момент спрем да му съответстваме? При много хора в такива периоди на смяна на любов към себе си идват отхвърляне, неприемане, агресия, обида и дори отвращение от себе си.

А сега си представете любовта на майката към малкото дете. Обича ли майката детето си за това, което е направило или напротив – не е направило? Зависи ли любовта на майката от качествата, които притежава нейното дете? Детето не трябва да прави нищо, за да си гарантира обичта на майката. Тя го обича просто защото го има, просто защото то съществува. Това е пример за истинската любов, безусловната.

Истинската любов към себе си е подобна на любовта на майката, тъй като е лишена от условия. Важно е да обичаш себе си не заради нещо, а просто поради факта за своето съществуване. Удивително е, но такава любов без условия пробужда, открива в нас безброй ценни и важни качества, способности, умения.

Грешка №4. Мисля, но не чувствам.

Любовта е чувство. Има хора, които мислят, че обичат себе си, но не го усещат. Така че, за да определите дали обичате себе си, трябва не да размишлявате, а да се вслушате в чувствата си, да се вслушате усещате ли в същността си любов към себе си.

И така, разгледахме основните грешки. Сега нека видим как изглежда истинската любов към себе си.

Признаци, че човек се отнася с любов към себе си

  • Приемане на самия себе си в целостта ви – с всичките ви предимства и недостатъци.

Това не означава, че човек, обичащ себе си, не вижда своите недостатъци. Това означава, че такъв човек добре познава себе си и се разбира. Вижда положителните си качества, гордее се с успехите си, уважава себе си. И едновременно с това има смелостта да погледне собствените си недостатъци, не ги отрича и не ги омаловажава. При това, той продължава да се обича, осъзнавайки, че тези недостатъци са част от човешката природа. Променя се към по-добро, работейки над себе си, но го прави с любов, точно както един мъдър родител възпитава детето си без да използва насилие и унижение, а любов и търпение.

  • Грижи се за себе си и своите нужди.

Често хората забравят за собствените си нужди, напълно посвещават живота си на грижите за нуждите на другите хора. Човек, който обича себе си, знае как да обича и другите хора. Понякога той може да постави нуждите на другия над своите собствени. Въпреки това, той вярва в силата на другите хора и способността им да се погрижат за себе си самостоятелно, и затова умее да поставят собствените си интереси и нужди над интересите на други хора, като им позволя да се погрижат сами за себе си.

Често хората не си позволяват да се грижат за собствените си нужди, защото смятат, че това е егоизъм. Въпреки това, грижата за себе си е много важна. Ето един пример за жизнената необходимост да се грижим за себе си. Ако веднъж сте летели със самолет, със сигурност ще запомните инструкциите за безопасност, които дава стюардесата преди началото на полета. Една от тези инструкции гласи: ако пътувате с дете, то в случай на инцидент трябва да сложите кислородната маска първо на себе си и едва след това на детето.

На пръв поглед тази инструкция ни предлага да извършим грубо егоистично действие. Въпреки това, като се замислим, ние разбираме, че за детето е жизнено необходимо да сме се погрижили за себе си: ако се случи нещо с нас, детето няма да може да се погрижи за себе си само.

В нашето ежедневие да се грижим за себе си означава да се грижим за собственото си душевно благополучие, че имаме сила, енергия, положителна нагласа. И само човек, който има сила и енергия, добро настроение, мир в душата, е способен да даде много и на другите хора.

Признаци, че човек не обича себе си

  • Често възникващо чувство на вина и срам.

Ако не обичате себе си, ще оценявате повечето си действия и постъпки отрицателно и, съответно, ще изпитвате за тях чувство на вина и срам.

  • Чувство за собствена неадекватност.

Ако повечето от своите действия оценявате негативно, откъде може да имате чувство за собствената си адекватност?

  • Неувереност в своите възможности.

Вярата във вас самите няма как да се появи, ако не оценявате и забелязвате положителните си качества, силни страни.

  • Ниска самооценка.

Ако виждате в себе си само лошото, друга самооценка няма как да имате.

  • Неспособност да се грижите за себе си.

Ние се грижим само за онези, които ценим. Ако ние не ценим себе си, защо да ни е грижа?