Буда преминавал с учениците си през село, в което живеели противници на будистите. Жителите наизскачали от къщите си, заобиколили пътниците и започнали да ги обиждат. Учениците също започнали да се разпалват, но присъствието на Буда ги задържало. Но думите му довели до объркване и жителите на селото, и учениците. Буда се обърнал към учениците си и казал:
– Вие ме разочаровахте. Тези хора ме обиждат и това е естествено. Струва им се, че съм враг на тяхната религия, на техните морални ценности. Но вие защо се ядосвате? Защо им позволихте да ви манипулират? Сега вие сте зависими от тях. Нима не сте свободни?
Жителите на селото били озадачени и притихнали. В настъпилата тишина Буда се обърнал към тях:
– Казахте ли си всичко? Ако не сте, можете да продължите, когато се връщаме.
Хората от селото били в пълно недоумение и попитали:
– Ние те обиждахме, защо не ни се сърдиш и ядосваш?
– Вие сте свободни хора и това, което правите, е ваше право. Аз не реагирам. Аз също съм свободен човек. Никой не може да ме манипулира. Аз съм господар на своите прояви. Моите действия, постъпки произтичат от моето вътрешно състояние. А сега бих искал да ви задам един въпрос. Жителите на селото, съседно на вашето, ме посрещнаха, донасяйки със себе си цветя, плодове и сладкиши. Казах им: „Благодаря, но ние вече закусихме. Запазете тези плодове с моята благословия за себе си. Ние не можем да ги носим с нас, ние не носим храна със себе си“. Сега аз ви питам: какво трябваше да направят те, след като аз не приех даровете им и ги върнах?
Един човек от тълпата казал:
– Може би те са прибрали тези неща у дома си, а там са раздали плодовете и сладкишите на своите деца, на своите семейства.
Буда се усмихнал:
– Какво ще правите със своите обиди и проклятия? Аз не ги приемам. Отказах се от плодовете и сладкишите, и жителите на това село си ги взеха обратно. Аз отхвърлям вашите обиди, така че и вие занесете своя товар по домовете и правете с него каквото искате.
Ако в теб има достатъчно сила да се въздигнеш над емоциите и случващото се, то никой и никога не може да те обиди. А какво да направиш, ако все пак нещо ти е криво? Спомни си урока на Буда и си позволи свободата да не реагираш.