Казват, че ангелите живеят на небето, а грешните хора на земята. Познавах едно момче, казваше се Любо, най-добрия приятел на сина ми, който с последния си стих ни завеща посланието да обичаме живота с цялото си сърце и хората такива, каквито са. Когато го прочетох си признах, че никога не бях обичала живота и хората така. Спомних си и един въпрос ”Дар ли е живота, или наказание?”, чийто отговор бях търсила в продължение на години.
Вече имах отговора, че въпросът е бил грешно зададен. Не ни е дадено да определяме живота нито като дар, нито като наказание. Защото животът е неопределим и просто трябва да се обича. Такъв, какъвто е! И дотогава, докато го има! Да обичаме живота с цялото си сърце, означава да обичаме без ограничения! Да обичаме хората такива, каквито са, означава да прощаваме!
Любо пишеше страхотни стихове и разкази. Композираше вдъхновяващи пиеси за пиано. И не търсеше слава. Мисля, че и славата не го търсеше. Нямаше как да си допаднат. Малко преди да си тръгне бе споделил с близките си: „Постигнах всичко за този живот. Постигнах щастие! Толкова е просто! Не разбирам защо хората не искат да са щастливи“.
На седемнадесет... само на седемнадесет бе осъзнал, че щастието е най-важното постижение и че то е всичко! Когато си отиде си помислих: “Може би е приключил мисията си тук и е необходим някъде другаде... Всъщност, календарните години са мерни единици за време, които не дават представа за времето на човешкия живот. Защото той, животът, има духовно измерение. Толкова е просто! Не дават представа и за Безкрая, от който идват пратениците на духовния свят“.
И така... Не питайте какъв е смисълът на живота, когато светла личност като Любо приключва земния си път. Отговаряйте. С неговото завещание: “Обичайте живота с цялото си сърце! Обичайте и хората такива, каквито са!”. Има пратеници на Безкрая. Те са сред нас. Огледайте се и може би ще разпознаете някой. Идват на Земята, за да ни оставят духовните си завети. И когато я напуснат трябва да благодарим за щастието, че сме ги познавали. Казват, че ангелите живеят на небето...