На етажерка стояла малка глинена стомна за вода. В ъгъла на стаята, на легло лежал болен, изгарящ от жажда.
„Жаден съм! Искам да пия...“ – ежеминутно повтарял той. Но бил съвсем сам и нямало кой да му помогне. Молбата на болния била толкова жална, че стомната не издържала. Състраданието ѝ надделяло. Полагайки невероятни усилия, тя се добрала до леглото на болния, доближавайки се възможно близо до ръцете му. Болният отворил очи и погледът му попаднал на стомната. Събирайки всичките си сили, човекът взел стомната и я опрял до изгарящите си от топлината устни. И тутакси разбрал, че стомната е празна! Събирайки последни сили, болният захвърлил стомната към стената. Тя се разбила на безполезни парчета глина.