Прощавайте на себе си, когато грешите – упражнения

Прощавайте на себе си, когато грешите – упражненияВсички понякога правят грешки и се сриват. Но това как ние възприемаме своите гафове е много по-важно от самия факт, че те са се случили. По-долу ще ви предложим упражнения, с помощта на които психолозите учат как да изпитвате състрадание към себе си, когато се проваляте, имат неудачи, неуспех, правите грешки.

Проучвания показват, че с тези упражнения можете да облекчите чувството за вина, укрепвайки личната отговорност – перфектната комбинация, за да се върнете в кожата си. Спомнете си определено събитие, когато сте се поддали на изкушението или сте отлагали, и се опитайте да погледнете на неуспеха от тази позиция. Повтаряйте упражнението в моменти на срив, за да не ви завихри водовъртежа на вина, срам и поредните обиди.

1. Какво чувствате?

Когато мислите за провала, опитвайте да проследите и опишете своите чувства. Какви емоции изпитвате? Какви са вашите телесни усещания? Спомняте ли си какво чувствахте веднага след провала? Как ще го опишете? Отбележете, не събужда ли във вас това вътрешния критик и, ако да, какво ви казва? Този внимателен поглед позволява да се ориентирате в чувствата си вместо да се впуснете в бягство.

2. Вие сте преди всичко само човек

Волевите изпитания са трудни за всички и понякога всички губят контрол. Такава е човешката природа и вашият провал не означава, че с вас нещо не е наред. Проверете истинността на тези думи. Помислете за хората, които уважавате и обичате: преживявали ли са те подобни сривове? Този поглед омекотява познатия глас на самокритика и съмнение в себе си.

3. Какво бихте казали на друг?

Представете си как ще утешите близък приятел, ако го застигне същата неприятност. Какви думи на подкрепа бихте му предложили? Как бихте го поощрили, за да продължи да се движи към целта? Този поглед подсказва начин как да се върнете в предишното си русло.

Всички ние сме склонни да се вслушваме в съмненията и самокритиката, но те никога не ни приближават към целта. Вместо това се опитайте да си представите сами своя ментор или добър приятел, който вярва във вас, иска за вас най-доброто и е готов да ви ободри, когато сте разочаровани от себе си.

Ако мислите, че за закаляване силата на волята трябва да бъдете строг към себе си, вие не сте единствени. Но грешите. Всички изследвания показват, че при самокритичност постоянно намалява интереса към действия и се влошава самоконтрола. Доста скоро ви очаква депресия, която пресушава силата на "Аз съм" и "Аз искам".

За сравнение: състраданието към себе си – подкрепа и добро отношение към себе си, особено по време на стрес и неуспехи – обикновено се съчетава с целеустременост и добър самоконтрол.

Например, проучване на Карлтонския университет в Отава (Канада): в него са установили, че през целия семестър студентите отлагали делата си за по-късно. Много се хвърляли да учат преди първия изпит, но не за всеки това се превръщало в навик. Студентите, които се сърдели на себе си за това, че са отлагали подготовката за първия изпит, по-често отлагали и се бавели пред следващите предизвикателства от студентите, които прощавали на себе си. Колкото по-строго съдели себе си за постъпките, толкова по-дълго се канели следващия път! Прошка – а не вина – им помогнала да се върнат в нужното русло.