Любовта, която причинява болка не е любов, а заболяване. Като гастрит, кариес или възпаление на седалищния мускул. Ако във връзката има повече сълзи, отколкото смях – това не е връзка, това е мазохизъм. Ако „без него“ часовникът спира, светлината избледнява и птичките спират да пеят – това е зависимост. Тя по нищо не се отличава от алкохолната или наркотичната.
Скоро говорих с леля и тя ми разказваше как неотдавна починалия ми чичо е хвърлял кифличките ѝ в кофата за боклук, защото са със сладко, вместо с локум. Как редовно влизал с калните си обувки в къщи и изцапвал всичко.
– А кое беше хубавото? Вие все пак живяхте 40 години заедно?
Тя замлъкна за момент, замисли се и шумно издуха носа си в кърпичка:
– Обожавах моментите, когато той се връщаше от успешен риболов и гордо вдигаше пълната с риба раница. Гледаше ме с такава топлина – „Ето, за теб я налових!“. Така и изживях тези 40 години – от един топъл поглед до друг.
Моята племенница си хвана ново „гадже“. Момичето се разхубави, в движенията ѝ се появи плавност, женственост, в очите – блясък. Смени джинсите с рокли, а раницата на чанта с етнически мотиви.
– Ти обичаш ли го?
– Не знам, мисля не.
– А защо мислиш така?
– Защото всичко е прекалено спокойно, като пенсионери сме. Помниш ли предишната ми любов? Тогава се влюбих от пръв поглед, отслабнах с 10 килограма, а след раздялата бях половин година на антидепресанти.
Аз освен това помнех и мрачните ѝ стихове, и нездравия оттенък на кожата, и постоянните очаквателни погледи към телефона. Никой не можеше да я достигне нито с ръце, нито с думи.
Понякога ние бъркаме любовта с недъг, немощ и наказание. Ако всичко в нас се взривява, гори, боли, опъва ни нервите като струни и убива настроението – това е болест, а не любов.
От любовта не се отслабва, не се уморяваш, не се превръщаш в зомби. Не започваш отново да пушиш от любов, да губиш връзка със света. От любов не се оглупява, не се превръщаш в жертва. Не си губиш ума.
Любов е, когато с някого ти е добре, хубаво, но и без него не си зле. Просто заедно по-лесно вървите по пътя, утрините с него са по-светли. Зимата е по-топла и комедиите по-смешни. И животът е по-комфортен и увлекателен.