В далечни праисторически времена, когато по планетата бродели диви ужасяващо свирепи зверове, готови да изядат всичко, което им попадне пред очите. Когато климатът бил толкова суров, че да замръзнеш и се превърнеш в ледена шушулка било по-лесно, отколкото да се намери някаква храна. Когато горещината стопявала мозъка, живеело едно племе, а в него една жена, за която се носела легенда и се предавала от уста на уста от всички жени – от майка на дъщеря.
Никой не помни вече името ѝ, но благодарение на нея всичките ѝ дъщери, внучки, правнучки и потомки все още получават не просто всичко, което им е необходимо от живота, но и лукс под формата на скъпоценности, модни премени и огромен брой поклонници.
А всичко започнало така.
През тази година племето отчаяно се отбранявало от нарастващите атаки на дивите зверове.
Жените се защитавали и ловували рамо до рамо с мъжете. Никой не си и представял, че жените могат да останат в пещерите и да не излизат на лов заедно с мъжете. Така било винаги – всички членове на племето правели всички неща заедно.
– Плячката трудно попада вече в ръцете ни – казал вождът. – Иска ние да ѝ станем за закуска. Глад ни чака, ако късметът не ни се усмихне.
Племето не било виждало храна вече 10 залеза. Силата си отивала от телата на воините. Видните стояли с наведени глави в полумрака на пещерата, затворена с огромни каменни плочи.
Ръмженето и драскането на нокти по камъните ги карало да разберат, че племето е в капан.
Звярът искал да притисне хората в пещерата и да ги погълне като котка мишка в собствената ѝ дупка.
Изведнъж една жена, външно по нищо неотличаваща се от другите, се изправила и отишла при вожда.
– Ти си силен воин, – казала тя. – Пъргав ловец. Можеш да тичаш бързо. Твоята скорост е нашето спасение. Нито един тигър не може да се сравни с теб. Защото ти си не само бърз, ти си и умен. Лесно ще заблудиш тази котка и победата, както и преди, ще бъде твоя.
Думите на жената напомнили на вожда за славните му минали дни и той повдигнал глава.
Харесало му да я слуша, защото от думите ѝ силата в мускулите му се завръщала заедно с достойнството и гордостта.
Тя погледнала в очите му и прочела в тях: "Моля, не спирай, говори още!" И продължила.
– Ние сме ти бреме, славни воине. Сам ти ще го убиеш по-бързо, отколкото заедно с тълпа жени, които си принуден да защитаваш. Неусетно измъкнал се от пещерата, ти ще изненадаш звяра, той няма да успее да реагира, защото твоето копие ще прониже сърцето му. Аз знам – точно така ще стане! Ти ще го убиеш, ние ще го изядем, а след това ще се установим на място, където никоя твар няма да ни достигне. Ти ще ни отведеш в рая. Аз знам това!
След като казала това, жената се върнала на своето място и седнала, затваряйки очи. Тя нищо не очаквала от вожда, вярвала, че този силен мъж ще ги спаси. И въпреки че вождът не мръднал, тя не се притеснявала – вождът винаги сам вземал решения.
Станало обед на 11-тия ден. От горещината всички оклюмали, и жената заспала, както впрочем и много други...
Събудила се от виковете. Всички възбудено крещели и скачали и тя не осъзнала веднага, че омазаният с кръв вожд не е ранен, а държи в ръцете си месо. Тя разбрала: вождът е победил!
Докато всички спели, включително и огромният саблезъб тигър, изнемощели от знойния пек, вождът излязъл от пещерата и изтъркалял камък към звяра. И докато той зашеметен се надигал, вождът скочил върху него и забил копието си в сърцето му.
Победата била толкова лесна, че вождът, разрязвайки корема на тигъра, не можел до края да повярва на късмета си. По-рано, когато ловувал заедно с цялото племе, имало много загуби, а храната винаги била обилно полята с кръвта и скръбта по загиналите другари.
Вождът разбрал колко мъдра била жената, вярваща в неговата победа и му се приискало да отиде при нея.
– Ти уби звяра, вожде. Ти ни спаси. Ти си велик воин! Аз винаги ще помня твоя подвиг. И, моля те, вожде, отведи ни там, където ще бъдем в безопасност.
– Добре, жено, аз непременно ще те отведа там. Но си мислех: "Тази жена е моя щастлив талисман. Искам да чувам думите ѝ за вярата ѝ в мен всеки ден. И, докато тя вярва в мен, аз винаги ще се връщам при нея заради нейната вяра!"
А жената си помислила: "Той се нуждае от мен дори повече, отколкото аз от него! Аз ще го вдъхновявам за подвизи. Докато вярвам в него – той ще е мой!"
Години по-късно тя пеела приспивна песен на своята дъщеря. Преведено на нашия език смисълът ѝ звучал така:
"Като пораснеш – избери си мъж, в когото да вярваш с цялото си сърце.
Всеки път му казвай това, което искаш да направи за теб – и той непременно ще го направи.
Ти си му нужна със своята сила на вярата, тъй както слънцето е нужно на планетите наоколо, както на всички живи същества въздуха.
Нужна си му, за да може той да се превърне в герой.
Нужна си му, защото без твоята вяра той няма да доживее до сутринта.
Вярвай в него и нека твоята вяра достига всеки ден до него в твоите думи.
И той ще ти донесе това, което искаш".
Ето за тази жена и нейната песен искахме да ви разкажем, мили жени, дъщери и майки. Нека песента ѝ ви помогне винаги да получавате това, което искате лесно и с мир в сърцето!