Да живееш с жена – какво не пишат в романите

Какво не пишат в романите

Аз не знаех, че дългите коси на жената не са само рядка красота, спускаща се до кръста, нейна женственост и чар, но и внимание от моя страна. Да помня, когато лежи до мен, че първо трябва да махна косата ѝ от възглавницата и след това да я прегърна. Това с течение на времето се превръща в навик.

Не знаех, че ако е в лошо настроение, трябва веднага да я прегърна, да разбера какъв е проблема и след това да я успокоя. При мен неща са съвсем различни – когато ми е зле не искам никой да ме пита за това, да ми бърка в душата. Такива моменти искам да ги преболедувам сам.

Не знаех, че ако никога не ме моли за помощ, то винаги чака да ѝ я предложа. „Не пипай, ще го направя сама“, „Мога и сама“ – не, не може или по-точно проверява дали наистина искрено искам да ѝ помогна и ще настоя за това. За нея е важно да се чувства жена. Ако не ѝ позволяваш да дигне нищо по-тежко от букет рози, когато сте заедно, скоро ще видиш как усмивката и ще засияе ежедневно.

Не знаех, че жената не е само любовница, с която да разделиш леглото, ваната, дивана. А е още и приятел, който трябва да слушаш внимателно. Да я слушаш дори когато просто бърбори. Жената не е загадка. Не! И на всеки свой въпрос ще получиш отговор, ако си внимателен. Тя винаги казва какво ѝ е нужно. Винаги. Просто трябва да я слушаш. Странно е, когато мъжете казват, че не знаят какво искат жените им. По-скоро не искат да знаят.

Не знаех, че в отношенията не съм само аз, а аз на квадрат. И всеки трябва да направи своите крачки, докато не се докоснете с устни. Ако ти стоиш на място, а само тя идва към теб, в един момент ти ще останеш назад, тя ще продължи. Всеки трябва да направи своите крачки! На безногият мястото не е в това състезание.

Не знаех, че най-дълбоките чувства не са под корема, а на връхчетата на пръстите, с които я докосвам. И ако арфата свири, значи това е твоят инструмент. Пръстите си не можеш да настроиш. Или са подходящи за нея, или не…