Споделям приятно впечатление от последното ми пътуване в Холандия. Тръгвам на 1-ви март, съзнателно не си слагам мартеница, щото ми е писнало да обяснявам историята на мартеницата на чужденци. Освен да те мислят за повече индиец, отколкото европеец, не постигаш нищо.
Сядам в самолета, превозвач е националния оператор. Оставам особено изненадан, когато капитана ни поздравява с "Честита Баба Марта"! Викам си " Ей супер - такова готино!". Излиза стюардесата с цяла кошница мартеници! Ама не такива яко китайски, ами брандирани с логото на компанията превозвач и листче към тях с обяснение на традицията на български и на английски! Викам си, знак от съдбата е, няма как да не си я сложа. Гледам, че и чужденците покрай мен се кефят.
Пристигам в Хага, в офиса на огромна международна компания, посреща ме настоящия ми шеф (дълго за обяснение) - навира ми ръката си пред очите и ми вика "Имаш ли такова!?". Естествено някой му е вързал мартеница - оказва се, че най-добрите приятели на тоя чистокръвен холандец са българи и той е наясно с нашите обичаи, идвал е в БГ, харесва ракия и т.н.
Вечерта излизам на аржентински ресторант, по някое време до мен сяда компания от англичани, очевидно също консултанти, съдейки по нахаканото поведение. В цялата компания една единствена девойка - по нашите стандарти доста симпатична, по техните -безумно красива! 🙂 очевидно няма нищо общо с UK. Всички се опитват да и привлекат вниманието, тя отклонява поканите любезно.
Засичаме се на салатения бар с нея и си виждаме мартениците - усмивки, ей честита баба марта, как си, а- у, айде чао. Англичаните ме зяпат като бог - де да знаят, че сме си говорили за мартеници и национален празник. Плащам - идва сервитьорката с пос терминала и ми вижда мартеницата - вика и аз имам такова, приятелите ми са българи и празнуваме идването на пролетта всяка година! :)Отново се хилим, англичаните са готови да дойдат на моята маса и да ме питат какъв е тоя амулет?
Тръгвам си и цяла вечер не спрях да си мисля как един прост конец означава толкова много и те кара да се чувстваш у дома на хиляди километри от вкъщи... А като си помисля, че тръгнах без него, за да съм повече европеец ... о неразумний юроде .... Днес не мога да спра да се усмихвам! Честит празник, приятели!
Автор: Станислав Димов