21 великолепни цитата от „На теб ме обещаха“ – Елчин Сафарли

На теб ме обещаха - Елчин Сафарли

Елчин Сафарли (Elçin Səfərli) е писател и журналист от Азербайджан, чиито книги често оглавяват класациите по продажби не само в родната му страна, но и в Русия и Турция. За съжаление все още не е превеждан на български език.

„Светлило“ се постара да ви срещне с творчеството на Е. Сафарли и се надяваме да ви докосне, така както стана с нас. Подбрахме няколко цитата от неговата книга „На теб ме обещаха“ в наш превод от оригиналното издание:

  1. Тишината е добър приятел. Проверен. Не иска нищо, просто седи до теб и те зарежда с покой. Само не я бъркай с мълчанието.
  2. Най-голямото нещастие е да бъдеш щастлив в миналото.
  3. Отсъствието на желание е сигнал за безсилие.
  4. Животът предпочита да запълва паузите между събитията с най-разрушителното, понякога непоносимо, очакване. Това е вид проверка на необходимостта. Ако това, което чакаме, ни е наистина нужно, ще издържим този тест с чест.
  5. Все пак утрото е прекрасно. Не е толкова безмилостно като вечерта, заставяща ни да си спомняме това, което искаме да забравим. Утрото е по-мъдро от вечерта – адски банално, но вярно.
  6. Околните лесно казват: „Не го вземай присърце“. Откъде знаят колко дълбоко е твоето сърце? И кое му е близко? Само ти можеш да вдигнеш от земята камъните, на които си се спънал.
  7. Иска ми се да ѝ кажа нещо за нейната мечта. Че не бива да я отлага за по-нататък, че да се отказва от мечтата си заради „нещо важно“ всъщност е отказване заради страхливост, неувереност в собствените сили, оставане в привичното, топло блато.
  8. Всяка изминала минута е заминаващ си шанс да измениш нещо, ако не и всичко.
  9. „Аз имам право да обичам“. Тя каза „имам право да обичам“, а не „имам право на любов“. Ето я истинската безкористност – да обичаш някого безмълвно, без да задаваш ненужни въпроси, без да се надяваш на отговор.
  10. В живота хората периодично се разпадат на парченца, а после се събират и се получава нова картина.  
  11. В сърцето на всеки човек е заложена сила, която да му помогне да достигне желаното. Тя не му дава покой, докато не стигне до точката, към която се е стремил. Всичко е възможно при едно условие: истински да искаш това, към което вървиш.
  12. Съдбата ни подхвърля дилеми. Винаги се налага да избираме какво да изгубим и какво да спечелим. И по дяволите всички мисли за хармонията. Такава няма. Има само баланс между загуби и печалби.
  13. Казват, че удари в гръб получаваш от тези, които защитаваш с гърдите си. Това важи и за мен. Влюбих се в очите му, без да разсъждавам какво ме чака с този човек. Любовта е като гъба, лесно попива не само прекрасното, но и цялата човешка мръсотия – лъжата, предателството, униженията.
  14. С животът е така – дават ни го безцветен, с очертани контури. Ние решаваме с кого и в какъв цвят да го оцветим.
  15. Днес разбрах, че са ми достатъчни книгите, цигарите, кафето и уединението. Толкова малко ми е необходимо. Или съм пораснала, или остарявам.
  16. „Твоите“ хора остават с теб без значение колко си успял или пропаднал. Тях просто ги има и се радват да ти отворят вратата, да разделят храната си с теб.
  17. В края на краищата мъдър е този, който знае не много, а нужното.  
  18. Сега ще ви кажа банална истина: животът на двама е много по-щастлив, когато желанието да разбереш е по-силно от желанието да бъдеш разбран.
  19. Правилен избор, всъщност, не съществува – има само направен избор и неговите последствия.
  20. Продължителното щастие идва при тези, които здраво се хващат за неговите мигове.
  21. В отношенията си с хората обичаме да раздаваме роли. Искаме от актьорите строго да следват нашата режисура и самите ние се самозабравяме в играта си. После някой, рано или късно, поисква да бъде себе си, а не персонаж от нашата пиеса. И в този миг всичко се разпада.
×
Натисни "Харесвам" и ни чети във Facebook

Автор: Димо Белов |

Пазете ценните си неща.
Коментари