Разкажи ми за морето – цитати от книгата на Елчин Сафарли

  1. Забелязали ли сте, че градът е като любим човек? Той те чува, грижи се за теб, споделя с теб и ти му даваш това, което имаш, без да се замисляш, повече или по-малко. И с града е като с любимия човек, имаш отношения. С възходи, падения и, случва се, с разочарования. Контрасти. Но каквито и да са те, най-важното е, че в дълбочината, под променливите течения на морето. ТАМ Е ЛЮБОВТА.
  2. Ако бях моралист и пишех книга, от сто страници деветдесет и девет бих оставил празни. На последната бих написал: "От всички задължения познавам само едно, и то е да обичам". Албер Камю
  3. Когато любовта ви позове, следвайте я, макар пътищата ѝ да са трудни и трънливи. И когато тя ви осени със своите крила, отдайте ѝ се, дори да ви ранява меча, скрит в перата ѝ. Джубран Халил Джубран
  4. Стреми се към слънцето, колкото и дълго да продължи дъжда.
  5. „Като сняг на главата“ – това е за абшеронския сняг. „Появява се и когато му е време, и когато не е“, – казваше баба Соня, заварявайки чай от миниатюрни жълти рози, кори от дюля и липов мед.
  6. Когато паднеше сняг, Соня готвеше пилаф с плънка от месо, лук, куркума, кестени и сушени плодове. Освен сливи и стафиди, добавяше кралицата на абшеронските сушени плодове – сушената кайсия. През лятото я сушаха, събираха в малки торбички и слагаха на съхранение в мазето, висяща на куки от тавана.
  7. Животът и хората са като голяма градина с цветя. Всеки си има свой цвят, мирис, място, история. Но абсолютно всички са обичани от слънцето. Стреми се към слънцето, Финик, чакай го, колкото и дълго да продължават дъждовете.
  8. Тишината е най-ценното, което имаш.
  9. Участта на безсилния – да обяви война на тези, които са по-слаби.
  10. Любовта нищо не изисква. Сърцето обича, препълвайки се с божественото, преливайки по края, и не е важно получаваш ли същата щедрост в отговор. Това не е саможертва. Това е нещо, което те прави по-добър, дава крила. Макар и невидими.
  11. Без мечти сърцето помръква.
  12. Когато с баща ви ви замисляхме, аз се питах, защо ние раждаме деца. Заради себе си? Заради света? Заради трудностите и несправедливостите? Появи се един отговор: за да им покажем морето...
  13. Милосърдието никога не е грешка, Финик. Това е пълнежът на живота, като млени със захар лешници в шекербура (азербайджанско национално ястие).
  14. По-често гледай нагоре – там са звездите.
  15. Един ден бях много болна, отидох в болницата. Лежах в отделението, мислех си: "Ама и ти си глупачка, Саадат! Отдавна трябваше да вземеш птиче. Ще се случи неочаквано да умреш, без да си изпълнила детското желание". На следващата сутрин след изписването отидох в зоомагазина, купих две папагалчета. Зелени. Не отлагайте мечтите за по-късно.
  16. Бързай да обичаш с всяко вдишване и издишване.
  17. На хората им се струва, че могат да контролират времето, да го задържат или ускоряват. Сякаш времето им принадлежи, а не обратното. Финик, внимателно се разпореждай с минутите. Губейки време, губиш мечти. Бързай да обичаш, всяка минута, с всяко вдишване, издишване. Времето е малко, глупаво е да го губиш в суета, конфликти, неприязън.

следва продължение...

Елчин Сафарли – азербайджански съвременен писател, журналист. В своите книги разказва за източната култура, традиции, бит и любов.