На тротоара седеше старец в протрито палто. До него стоеше картонена кутия с надпис: "Подарете ми радост".
Към стареца се приближи дете. В юмручето си стискаше монета. То искаше да даде милостиня, но доближавайки се, изумено спря. В кутията нямаше пари. Там лежаха бонбони, самоделни играчки, детски книги и множество всевъзможни джунджурии.
– Добър ден, – усмихна се старецът.
– Здравейте, – смути се момченцето. – А аз имам само пари.
– Случва се, – съчувствено кимна старецът. – Обичаш ли сладкиши?
– Не, не ми е разрешено.
– А да четеш?
– Не мога още.
– Тогава може би харесваш да надуваш балони?
Момчето кимна – ето това то наистина обичаше! Тогава старецът извади от кутията една шепа разноцветни балони и протегна ръка към него.
– Какво ви дължа за това? – недоверчиво попита детето.
– Хей, аз съм ти длъжник! – възкликна старецът. Ето, ти ми подари радост.
Да направиш така, че на някой да му стане приятно, е чудесно. И знаеш ли, никога не трябва да пропускаш!