Подарете ми радост

Подарете ми радост

На тротоара седеше старец в протрито палто. До него стоеше картонена кутия с надпис: "Подарете ми радост".

Към стареца се приближи дете. В юмручето си стискаше монета. То искаше да даде милостиня, но доближавайки се, изумено спря. В кутията нямаше пари. Там лежаха бонбони, самоделни играчки, детски книги и множество всевъзможни джунджурии.

– Добър ден, – усмихна се старецът.

– Здравейте, – смути се момченцето. – А аз имам само пари.

– Случва се, – съчувствено кимна старецът. – Обичаш ли сладкиши?

– Не, не ми е разрешено.

– А да четеш?

– Не мога още.

– Тогава може би харесваш да надуваш балони?

Момчето кимна – ето това то наистина обичаше! Тогава старецът извади от кутията една шепа разноцветни балони и протегна ръка към него.

– Какво ви дължа за това? – недоверчиво попита детето.

– Хей, аз съм ти длъжник! – възкликна старецът. Ето, ти ми подари радост.

Да направиш така, че на някой да му стане приятно, е чудесно. И знаеш ли, никога не трябва да пропускаш!