Ако теб те няма

момичето ми
Без теб.

Многолюдните улици са празни. Красивите цветове в парка избледняват. Палавият вятър не може закачливо да дърпа косите ти и да разказва за какво си шепнат листата.

Изстива топлата вода на езерото и в нейното огледало не виждам отражението на очите ти.

Страшно е да си представя светът без теб!

Твоето присъствие ми даваше криле. Отсъствието ти ме натъжава.

Колко осезаема е болката ми за онази сутрин, когато автобуса те отведе от мен.

Всички зрими и незрими картини станаха сиви. Светът изглежда безцветен, студен и чужд. Неволно осъзнавам, че времето с теб летеше, а без теб се точи безкрайно дълго.

От отчаянието ме спасява само споменът за твоите нежни, ласкави ръце. А топлината на устните ти? Вечер затварям очи и мислено те галя. Пробуждам се от съня и все още възглавницата пази мирисът на косите ти.

А теб те няма. По прозорецът се стичат сълзи.

- Остави. – казвам си – Това е утро на нов ден. Виж как старателно неуморния дъжд мие улиците.

Без забавяне идва увереността, че скоро и ти ще бъдеш отново тук и отново ще засияе слънцето.

Колко е лошо да осъзнаеш, че светът може да се превърне в пустиня! И единственото условие е ти да не си до мен.