Вдъхновяващо

Катерина беше много малка, когато разбра, че е “селянка”. Родителите ѝ се преселили от село в столицата, когато тя била едва осеммесечно бебе и оттогава неизменно живеели в големия град, но въпреки това, съвсем несправедливо децата от квартала често ѝ се присмиваха, че е “селянче“.

Единствено пред дома на мистър Болт снегът бе бял като лист хартия. Мистър Болт бе привързан към самотата си и бе готов да я защитава сякаш е най-верният му приятел.

В три следобеда се срещнахме с Магдалена в уреченото кафене на “Витошка“. Докато чакахме кафетата, Магдалена извади от чантата си подаръка.

Ако имам един час да реша даден проблем, бих отделил 55 минути да мисля за проблема и 5 за решението.

На втория ден забелязах един възрастен човек, който бъркаше в кофите и проверяваше за празни кенчета от бира.

Разказът е изпратен от нашата читателка Галя Борисова и е вдъхновен от вечния въпрос за смисъла на живота, пътят на душата, грешните и правилните пътеки, които ни поднася земното ни съществуване.

Една вечер, както се разхождаше, подмина стара жена. Жената буташе полусчупена количка, пълна с вехтории. Прегърбена, облечена в дрипи, тя пъплеше леко по широкия тротоар.

Един ден плюшената играчка изчезна. Възрастните, не защото са лоши, а само разумни, преценили, че вече е време детето наистина да порасне.

Имаше една жена, която ми направи впечатление, че е малко ядосана или може би притеснена за нещо. Беше се сгушила в якето си

Разказ, който си струва да прочете всеки възрастен човек. Бащата беше на четиридесет години, Марти – на десет, а таралежът – още по-малък.

Той стоеше в кухнята и спокойно си правеше кафе. Днес е почивен ден, който планираше да прекара в тишина и уединение. Силите трябва да се възстановяват и той обичаше тези редки дни, които можеше да прекара насаме със себе си.

Когато изкараш човека от зоната му на комфорт, иска не иска, той се раздвижва! Така са устроени повечето хора!