Вдъхновяващо

Казват, че ангелите живеят на небето, а грешните хора на земята. Познавах едно момче, казваше се Любо, най-добрия приятел на сина ми

Катерина беше много малка, когато разбра, че е “селянка”. Родителите ѝ се преселили от село в столицата, когато тя била едва осеммесечно бебе и оттогава неизменно живеели в големия град, но въпреки това, съвсем несправедливо децата от квартала често ѝ се присмиваха, че е “селянче“.

Единствено пред дома на мистър Болт снегът бе бял като лист хартия. Мистър Болт бе привързан към самотата си и бе готов да я защитава сякаш е най-верният му приятел.

В три следобеда се срещнахме с Магдалена в уреченото кафене на “Витошка“. Докато чакахме кафетата, Магдалена извади от чантата си подаръка.

Ако имам един час да реша даден проблем, бих отделил 55 минути да мисля за проблема и 5 за решението.

На втория ден забелязах един възрастен човек, който бъркаше в кофите и проверяваше за празни кенчета от бира.

Разказът е изпратен от нашата читателка Галя Борисова и е вдъхновен от вечния въпрос за смисъла на живота, пътят на душата, грешните и правилните пътеки, които ни поднася земното ни съществуване.

Една вечер, както се разхождаше, подмина стара жена. Жената буташе полусчупена количка, пълна с вехтории. Прегърбена, облечена в дрипи, тя пъплеше леко по широкия тротоар.

Един ден плюшената играчка изчезна. Възрастните, не защото са лоши, а само разумни, преценили, че вече е време детето наистина да порасне.

Имаше една жена, която ми направи впечатление, че е малко ядосана или може би притеснена за нещо. Беше се сгушила в якето си

Разказ, който си струва да прочете всеки възрастен човек. Бащата беше на четиридесет години, Марти – на десет, а таралежът – още по-малък.

Той стоеше в кухнята и спокойно си правеше кафе. Днес е почивен ден, който планираше да прекара в тишина и уединение. Силите трябва да се възстановяват и той обичаше тези редки дни, които можеше да прекара насаме със себе си.