Всяка година през лятото в Орхус има джаз фестивал. За 3-4 дни, в които се провежда фестивала, градът се изпълва с туристи от Швеция, Норвегия, Италия, хора от столицата, хора от по-малките градове на Дания, туристи от цяла Европа. На различни локации в града се разполагат сцени и тези няколко дни се превръщат в една цветна музикална феерия. Настроението в града се усеща празнично и някак безгрижно.
Една от основните сцени, на които пяха и свириха различни изпълнители, се помещаваше в една стара сграда на центъра на Орхус, намираща се в близост до музея за модерно изкуство „Арос“. Между старата сграда и музеят имаше свободно пространство, което беше определено за хранителен двор. Малки сглобяеми къщички, всяка от която предлагаше различен вид храна. Гостите можеха да изберат различни хранителни концепти – риба и чипс, американски бургери, салати, палачинки, кафе, бира и вино, сандвичи, традиционна храна от Уганда. Разнообразието беше страхотно и гостите можеха да хапнат след представленията и концертите.
Аз, разбира се, работех на щанда за американски бургери, приготвени от специално опушени говежди гърди, които са престоели в специална марината. Бургер питката се състоеше от специален микс салата, моркови и майонеза, тънко нарязани парчета говеждо, които киснат в специален сос и са топли през цялото време, кисели краставички и барбекю сос, който се приготвяше във въпросният ресторант. Гвоздеят беше домашно приготвеният чили сос, който правеха пак в същия американски ресторант, за който работех сега.
Очаквахме да е изключително натоварено и да направим големи продажби, но не се случи според очакванията ни. А и имаше много и различни храни, които се предлагаха заедно с нашия продукт. Продавахме по 3-4 бургера на час, понякога повече, понякога и по-малко.
На втория ден забелязах един възрастен човек, който бъркаше в кофите и проверяваше за празни кенчета от бира. Тук, в Дания, тези кенчета се връщат в магазина и за всяко можеш да получиш около 1,5 крони. Гледах го и си мислех: "Може би се чувства ужасно от факта, че бърка по кофите. Ами, ако някой ден и аз стигна дотам да бъркам по кофите? Дали е ял днес?? А къде ли спи вечер, когато стане по-студено?". Въпросите се блъскаха един в друг в главата ми и изникваха нови и нови въпроси, относно страданието на един непознат, който забелязах.
Така или иначе не продавахме много бургери, работата беше в застой. Реших, че следващия път, когато непознатият мине да проверява кофите за боклук, ще направя един хубав бургер полят обилно с барбекю сос и ще му дам да хапне. Имахме много храна. Можех да направя още около 100 бургера, а нямаше на кого да ги продавам.
Споделих с колегата, че смятам да направя един бургер благотворително, за да не ме изпорти на шефа, че раздавам безплатна храна. И така, планът ми проработи. Старият вехтошар мина след известно време да провери своите кофи за боклук за поредните празни кенчета. Аз направих бургера и се приближих към него, усмихнах се, подадох му храната и му казах на английски, че е за него. Мъжът не говореше английски, но като ме видя да му подавам топъл бургер се изненада, не му се вярваше отначало. После се просълзи, присегна се да вземе бургера, потупа ме и на развален английски ми каза: "Моят Господ гледа". Продължи да ми благодари, а аз се усмихнах и се върнах на работното си място.
Не спирах да мисля за този странник. Радвах се, че съм направил една добрина. Чувство на задоволство се разля по вените ми. Вечерта, когато затворихме щанда за бургери, отидох да изпия една бира. Понеже всички, които работеха на това събитие се познаваха, бирата беше безплатна.
Взех една бира, обърнах се да отида до масата, където бях седнал и пак видях старият непознат. Седнал на една от масите, сам, след дългия ден, пуши цигара и гледа тъжно в множеството от хора пред него. Реших, че пак ще ми дадат от безплатната бира. Седнах до него, подадох му бирата с усмивка и заприказвахме. Не говорехме един и същ език, но се разбирахме…