Хора, посветени на работата си, има навсякъде, независимо от професията. Може би този вик на душата ще накара някого да се замисли и да преосмисли живота си, докато не е късно.
Ние тъгуваме не само, когато някой близък умира. Предаваме се на тъгата, когато си тръгва любимия (любимата), когато се рушат надежди, когато ни застигне сериозно заболяване.
Погледни хората около теб. Тъжни и весели, забързани и наслаждаващи се. Всеки от тях има своята удивителна съдба. Със страхове и надежди, проблеми и вдъхновение
Всеки път, когато изпитвате приятни чувства, независимо дали е приятелска среща или нежен полъх на вятъра, вкусен обяд или се любувате на красотите на природата, благодарете на съдбата за тази радост, но не формално, а искрено и осъзнато.