Един ден върви по пътя си стар, мъдър човек, наблюдава природата и се възхищава на ярките пролетни цветове. Изведнъж вижда един мъж, който носи на раменете си извънредно тежък товар. Виждало се как от тежестта му се подкосяват краката.
– Защо обричаш себе си на такъв тежък труд и страдания? – попитал старецът.
– Аз страдам за това, за да могат моите внуци и деца да са щастливи, – отговорил несретникът. – Моят прадядо е обрекъл себе си на тежък труд заради дядо, дядо – в името на моя баща, баща ми – заради мен, а аз пък ще страдам в името на щастието на моите деца.
– А някой в семейството ви дали е бил щастлив? – попитал премъдрият събеседник.
– Все още не, но пък децата и внуците ми ще бъдат щастливи със сигурност! – възкликнал мъжът замечтано.
– За съжаление, не може да те научи да четеш неукият, а къртицата никога няма да отгледа орел! – въздъхнал старият мъдър човек. – Първо трябва да научиш себе си да бъдеш щастлив, само тогава ще можеш да научиш и децата си на щастие. И ето това ще бъде и твоят най-ценен подарък за тях.