Силата на думите, които носят утеха при всяка беда

Тим Лорънс, психотерапевт и журналист, разказва как действително може да се помогне на човек, изпитващ тъга. Той предупреждава, че с известните фрази, които е прието да се е произнасят за поддръжка, трябва много да се внимава – те могат да наранят още по-силно.

– Слушам как един мой приятел-психотерапевт разказва за своя пациентка. Жената е попаднала в ужасна катастрофа, постоянно изпитва болка и е с парализирани крайници. Аз съм чувал тази история вече десетки пъти, но всеки път ме шокира едно нещо. Той казал на бедничката, че трагедията е довела до положителни промени в живота ѝ.

„Всичко, което се случва в живота, не е случайно“, – ето и неговите думи. Изненадващо е как тази баналност е дълбоко вкоренена дори сред психотерапевти. Тези думи раняват и дълбаят жестоко. Той иска да каже, че произшествието кара жената да израсне духовно. А аз считам, че това е пълна глупост. Инцидентът е сринал живота ѝ и разрушил мечтите ѝ – ето това е станало и абсолютно нищо добро няма в това.

Най-важното: подобна нагласа ни пречи да направим единственото нещо, което трябва да правим, когато сме в беда – да скърбим. Добре говори за това моят учител Меган Дивайн: „Някои неща в живота не се поправят. Можеш само да ги преживееш, надмогнеш“.

Ние тъгуваме не само, когато някой близък умира. Предаваме се на тъгата, когато си тръгва любимия (любимата), когато се рушат надежди, когато ни застигне сериозно заболяване. Не може да се поправи загубата на дете и предателството на любим човек – това може само да се надживее.

Ако с вас се е случила беда и някой ви казва следните изтъркани фрази: "всичко, което се случва е за добро", "това ще те направи по-добър и по-силен", "това е предопределено", "нищо не се случва просто така", "трябва да поемеш отговорност за живота си", "всичко ще бъде добре" — можете спокойно да зачеркнете този човек от живота си.

Когато говорим на своите приятели и близки подобни думи, дори и с най-добри намерения, ние им отнемаме правото на скръб, мъка и тъга.

Аз самият съм преживял огромна загуба и до ден днешен всеки ден ме преследва вина, че все още съм жив, а моите близки не. Болката ми никъде не е отишла, аз просто се научих да я насочвам в правилното русло, работейки с пациентите и как да ги разбирам по-добре.

Но при никакви обстоятелства не би ми хрумнало да кажа, че тази трагедия се е превърнала в подарък от съдбата, който ми е помогнал да израсна духовно и професионално. Да говоря по този начин, значи да стъпча паметта на любимите хора, които съм загубил твърде рано, и неуважение към тези, които са се сблъскали с подобна беда и не са в състояние да се справят с нея. И нямам намерение да се преструвам, че за мен това е било лесно, защото съм силен, или че съм станал "успешен", защото съм успял "да поема отговорността за своя живот".

Съвременната култура се отнася към скръбта като към проблем, който трябва да се поправи, или като към болест, която трябва да се лекува. Ние правим всичко, за да заглушим, изтласкаме болката си или да я трансформираме. И когато изведнъж се сблъскате с нещастието, хората около вас се превръщат в ходещи баналности.

И така, какво да кажем на приятели и близки, попаднали в беда, вместо "в живота нищо не е случайно"? Последното нещо, от което се нуждае човек, споходен от нещастие, това е съвет или напътствие. Най-важното нещо е разбирането.

Кажете буквално следното: „Знам, че те боли. Аз съм тук, с теб.“

Това означава, че сте готови да бъдете заедно и да страдате заедно с близкия си човек – и това е невероятно мощна подкрепа.

За хората няма нищо по-важно от разбирането. То не изисква никакви специални умения и подготовка, това е просто желание, готовност да бъдете до човека и да останете с него толкова, колкото е необходимо.

Бъдете наблизо. Просто бъдете наблизо, дори когато ви е неудобно, неуютно или ви изглежда, че нищо полезно не правите. Всъщност, точно тогава, когато ви е некомфортно, си струва да направите усилие и да останете до човека.

„Знам, че ти е болно. Аз съм до теб“.

Ние толкова рядко си позволяваме да влезем в тази сива зона – зона на ужас и болка – но точно там се крият корените на нашето изцеление. То започва, когато има хора, готови да дойдат там заедно с нас.

Моля ви, направете това за своите близки. Вие, може би, никога няма да разберете, но вашата помощ ще е безценна. И ако някога попаднете в беда, намерете човек, готов да бъде близо до вас. Гарантирам ви, такъв ще се намери.

Всички останали могат да си тръгват.