Рязко спира велосипеда пред вратата на кафенето. Щом пушилката от спирачките му се разсейва, момчето се провиква:
- Заки, ще ми сипеш ли една вода?
Мъжът зад бара му подава една малка бутилка, но момчето върти глава дръзко отрицателно, с категоричност и окончателност:
- Не, не такава! Искам една истинска вода, Заки!
- Но тази е съвсем истинска, при това минерална!
- Не, не е. Тази е пакетирана и такава носят на бедните хора в Африка, които няма вода. Видях го по телевизията. Цели контейнери с кашони с вода!
- Добре де, а ти каква вода искаш?
- Истинска, студена вода, която тече от чешмата. Казва се „питейна“ и мама каза, винаги, когато се чувствам нещастен, да си спомня, че съм късметлия, щом имам свободен и неограничен достъп до чиста, питейна вода.
- А ти пък защо си нещастен, Емиле?
- Защото Мариела вече не ме иска.
- О! Така ли? И откога?
- Да. Вече излиза с Ричард от моя клас, от първия чин, до прозореца. Той е отличник, с руса коса и винаги е с бяла риза. При това изгладена. И наистина много бяла. Винаги.
- Наистина ли имате в класа момче, което се казва Ричард, Емиле?
- Да. Казва, че майка му е взела името един филм - „Птиците умират сами“ се казва и са го кръстили на попа, който е красавец и има фатална и дори невъзможна любов с едно добро момиче. И майка му много обича този филм. Това той сам разказа в един час, в който споделяхме разни неща за себе си, за да се опознаем. Понеже сме още в началото на първи клас и така се прави, каза госпожицата. А тя много се възхити. И каза: „Ах, колко хубаво, браво! Браво, Ричи!“ и дори плясна с ръце от удоволствие.
А когато дойде моят ред, аз казах, че се казвам Емил, като този от Льонеберия (което не е вярно, защото съм кръстен на дядо ми от Орешак), но казах така, за да бъда и аз герой на нещо и защото обичам Емил от Льонеберия. Но госпожицата не каза нищо, защото се гледаше в едно малко огледало и се червисваше с много лъскаво червило и може би изобщо не ме чу. Все едно. Обаче вече Ричард купува на Мариела сладолед след училище. Винаги е розов и на клечка, с вкус на диня. Той ѝ е любимият.
Знам, защото преди я изпращах аз и ѝ купувах сладолед като диня. И понеже тя не може да кара колело, аз бутах моето по целия път до тях, за да си говорим. А тя живее на един стръмен баир в една огромна къща. И тогава вървяхме много, дори дълго след като сладоледът свърши. Веднъж ѝ предложих да я науча да кара колело, но тя каза, че майка ѝ не разрешава, за да не падне и да си обели коленете. Една млада дама не бивало да има белени колене, каза. А коленете ѝ се виждат, защото Мариела винаги е с модерна рокля. Всеки ден е с нова рокля, различен цвят и каза, че майка ѝ ги избира да ѝ отиват на очите. А тя има очи, които не знам какъв цвят са, защото всеки път изглеждат различни и Мариела казва, че се променят според цвета на роклята. Но не знам тогава как майка ѝ купува рокля според очите.
А моите очи никога не се променят, винаги са тъмно черни като косата, и сигурно за това не ми купуват често дрехи. Татко казва, че в очите си имам триста дяволи. А татко е инженер и аз не знам какво разбира един инженер от дяволи. Или от очи. А на Ричард баща му не е инженер, а е пластичен хирург и прави на хората нещата, които природата е забравила да направи за тях, лишения, каза Ричард. И затова баща му е богат, заради грешките на природата, компенсира ги. Затова те имат всичко, което имат богатите, дори яхта. А яхтата им не е обикновена яхта, а е във Франция и Ричард каза, че плащат хиляди пари в евро само за да стои яхтата на пристанището. И каза още, че толкова пари аз никога не съм виждал. Но аз му казах, че може да плащат, но и той не ги е виждал, защото парите стоят в трезор или в банкова сметка. И само се казва така, но не се вижда.
Никой не вижда пари, особено като са много. Това също го гледах по телевизията. Обаче Ричард казал на Мариела, че ще я води на круиз с яхта през лятото. Във Франция, ако я пуснат техните. А кой нормален човек няма да си пусне детето на круиз? Особено във Франция. И като се прибрах, за всеки случай питах майка ми кое може да е по-хубаво от това да отидеш на круиз с яхта във Франция и майка ми каза, че зависи от човека. И аз питах какво зависи от човека и тя каза, какъв тип е, и аз казах, че е много красив тип човек и тогава тя ме погледна и каза: А добър човек ли е? И аз казах, че не знам дали е добър човек. И мама каза, че е важно един човек да бъде преди всичко човек. Сякаш това е голяма работа. Но аз ѝ казах, че това не е вярно, защото има Човека-Паяк, Жената-Котка и разни такива. А те са супер и могат свръх неща, за разлика от обикновения човек. Но мама каза, че това не е истинско, а кино.
А кое е истинско, я питах, и тя каза, че животът е истински. И аз ѝ казах, че предпочитам киното, защото и без друго вече не ми се живее. Но мама каза, че човек цял живот прави много неща, които не му се правят и че живеенето понякога е едно от тях. Но пък може и да е много хубаво, дори повече от кино. Понякога обаче, каза. И понеже гледах филм за Африка, тя каза това за питейната вода. И каза, че това е само пример от живота. Ей, това е цялата работа, Заки!
- Виж какво, Емиле, още утре кажи на твоя Ричард, че „Птиците умират сами“ първо е роман и после филм. И никакъв поп няма там, а отец! И не се казва Ричард, а Ралф. Отец Ралф де Брикасар. Разбра ли! И му кажи, че е кръстен на актьора, който играе отец Ралф - Ричард Чембърлейн. Който вече е много стар и никога не е бил красив. И освен това не ти трябва да се занимаваш с момиче, на което очите ѝ са толкова много цветове, че се налага да си купува рокли всеки ден. И не ти трябва момиче на баир. Нищо на баир не ти трябва в този живот! Разбра ли? И знаеш ли кое е по-хубаво от круиз с яхта във Франция, Емиле? Една бира. Ей това е по-хубаво. Една бира, разбра ли?
- Разбрах. Сега ще ми сипеш ли една чиста, питейна вода, Заки?
Източник: Facebook - Kaloyana