Неделя се измъква от леглото
усмихната, очакваща, безгрижна.
Облечена във снежната си рокля
на мъничко вълшебство ми прилича.
Ухае на кафе и на любов.
Във шепите си скрила е снежинка.
Прибрала с фиба кичурче коса-
до щриха си приличаме така.
Закача се със снежните дървета.
Започва да вали вълшебен прах.
Смехът ѝ разтопява ледовете,
а повода си ТИ...
Дали разбра?
Колажът е на
Музиката избра