Често в трудни за нас минути чуваме „Дръж се!“. Мислим си: „Отстрани е лесно да се каже. Ела на моята да те видя?“ Ще ви разкажа една история.
Пред руски професор стои задачата да напише статия за обсадата на Ленинград. Проучвайки документалните източници, попаднал на страшна, поразяваща история.
Предстои евакуацията на детска болница през Ладожкото езеро, по Пътя на живота[i]. Местата са малко, пътят е тежък и труден, а децата са смъртно изтощени, в прекия смисъл умират от глад. Пред лекарите стои ужасната задача от всички деца да изберат само тези, които имат реален шанс да оцелеят по пътя. Те прибягнали до хитрост. Казали на децата: „Вижте, подът е мръсен. Вземете метлите и го изметете. Покажете какво можете!“. И тези деца, в които все още имало малко сили, започнали да метат. А може би в тях също не е имало сили? В тях останала единствено воля, защото волята е това, което идва, когато силите свършат.
Това естествено е страшен избор, страшна история, но в обсадения Ленинград други истории е нямало.
Понякога си мисля, че животът е точно такава комисия, която трябва да избере кой да живее и кого да изостави. Комисията казва: „Вземи метлата и измети!“. И докато можем да метем, докато можем да се заставим да метем, ние ще живеем. Нас ще ни вземат по трудния, по опасния, но спасителен път.
Затова като ни кажат: „Дръж се!“ ние наистина трябва да се държим. С всички сили, а когато ги нямаме на чиста воля да се държим. Това е смисълът на тези думи, колкото и неуместни да ни се струват в определен момент. Грабни метлата и покажи на този живот, че си още жив и искаш да го живееш. И тогава шансовете ти ще бъдат по-големи, много по-големи.
[i] Ладожкото езеро (познато още като Ладога) е най-големия сладководен басейн в Европа. Дължината му е над 200км, ширината над 80км. По време на войната през замръзналото езеро е единствената връзка с неокупираната част на страната. Сега го наричат „Пътят на живота“, тогава са му казвали „Пътят на смъртта“.