Забележителен разказ за наистина важните неща:
Като дете четох история как едно момче сменило своята нова количка за светулка. Поставило я в кибритена кутия и я занесло вкъщи като съкровище. И когато го попитали: как можа нова играчка да замениш за светулка? То отговорило: защото е жива и свети.
И на мен ми стана много жал за това момче, защото знаех, че то, казано на модерен език, "се е минало". Неговият аргумент, че светулката е "жива и свети" ми изглеждаше смешен и глупав. И аз много исках да си извлека поука от тази история и никога да не допускам подобна грешка. Не знаех тогава, че животът на един възрастен е голям лъжлив пункт, където се заменя време за пари, личен живот за кариера и танто за кукуригу.
Колко лесно ни наложиха чужди ценности, а ние повярвахме, че сухото мляко е по-добро от кравето, а макдоналдс, хот-дог е по-добър на вкус от обикновен сандвич, че предбрачният договор гарантира надежден брак, както и че трети пол има и той е нормален.
Ние сменихме боба за киноа, пикниците – с „ланчове“, четенето на книги с шопинг, разговорите с преговори. И вече имаме вместо приятели – партньори, вместо любими – бой френдове, а вместо щастие – успех.
Престанахме да плачем на филми и да пеем песни на маса. Да говорим от душа и да мечтаем. Станахме сдържани и затворени. Усвояваме бели денс, йога, голф, конен спорт и изкуството за управление на яхти. Пушим наргилета и пури, наричаме се господа и се убеждаваме един друг, че животът ни е успешен.
Веднъж ми възложиха да напиша статия за специалните приспособления за пушене на пури. Аз отидох в магазин за ВИП клиенти, който приличаше по-скоро на музей, отколкото на сувенирен или магазин за аксесоари. Под стъклени витрини проблясваха сребърни и неръждаеми странни предмети, подобни на инструменти за изтезания в мазе на Гестапо. И имената на много от тях бяха съответстващи: гилотина, хумидор. Тези "инструменти" са предназначени елегантно да ампутират главата на... пурата.
Спомням си колко дълго и внимателно разглеждах цялата тази простотия, над създаването на която са се трудили хора. А после дълго и внимателно слушах продавачите, които напълно сериозно ми разказваха, че уважаващ себе си човек без тези гилотина и хумидор няма как да мине.
Преди да напиша заданието си аз с всички сили се опитвах да се влюбя и да призная необходимостта от малките неща за големия живот. Беше ми страшно интересно да видя кой купува всичко това? Трябва да се каже, че всяка от тези джунджурийки струваше повече от екзистенц-минимума на средностатистическия гражданин.
И ето, веднъж хванах предаване за бивша звезда, бивш водещ, бивш красавец. Показваха дома му, до болка напомнящ онази същата лавка с ненужни сувенири. Домакинът с изкусно движение и онази гилотина отряза главата на една кубинска пура, с важен вид се настани в стола, вдигна крака на масата и запуши. Аз не си спомням какво говори той всъщност, не е важно. Камерата се плъзна по колекцията му от оръжия, които той е събрал, по снимки с известни личности, с които той се гордееше и по огромната къща, в която никога не са звучали детски гласове.
Репортерът говореше нещо за слава, благополучие и величие. А аз виждах старост и самота, заобиколени от антикварни вещи, които само усилваха впечатлението за старост и самота. И тези същите хумидори като символ на безсмислието и ненужността в така бързо изминалия живот...
И някак се сетих за онова момче от моето детство, което е направило правилен избор, сменяйки безполезната пластмасова количка за жива светеща светулка.
Веднъж видях билборд: "Търся сродна душа" и телефон. И гледайки потока с всякакви автомобили, изведнъж ясно осъзнах, че много може би биха сменили своите истински коли за сродна душа, както това момче от моето детство за светулка.
Елена Рог "Светулката и хумидора"