Един четвъртък от октомври

Един четвъртък от октомври

Беше един от онези мрачно сиви дни, които започват рано сутринта. Един от четвъртъците на октомври. Рано сутринта отидох на спирката, както обикновено правя през делничните дни.

Денят беше студен, времето някак мрачно ветровито и носещо у себе си точно онези странни вибрации, които те карат да си леко напрегнат.

Взирах се в хората ненатрапчиво и се опитвах да разгадая мъката им или радостта им. Опитвах се от един поглед да разбера всичко. Това, разбира се, нямаше как да стане, понеже всеки един от нас крие в себе си толкова пластове.

Имаше една жена, която ми направи впечатление, че е малко ядосана или може би притеснена за нещо. Беше се сгушила в якето си, доколкото е възможно това, гледаше остро със сбръчкано чело и напрегнати лицеви мускули. Крачеше напред-назад и като се обръщаше към вятъра се мръщеше повече.

Автобусът дойде и хората се качиха. Случайно седнах до жената, която ми привлече вниманието по-рано. Тъкмо се намествах и лекичко си подсмърчах, вследствие на вятъра навън, когато непозната ме бутна леко по ръката. Свалих слушалките си и я погледнах. Лицето ѝ грееше и се усмихваше по майчински, топло и мило. Протегна ръка и ми подаде тоалетна хартия, сгъната прилежно.

В скута си държеше дамската чанта, а оттам се подаваше още едно парче прилежно сгънато. С жестове ми обясни, че хартията е да забърша носа си.  Този скромен жест на внимание веднага промени първоначалната ми преценка, че тя е ядосана или лоша. Моментално спечели симпатиите ми.

Повозихме се известно време и по езика на тялото ѝ разбрах, че иска да слиза, но не знаеше на коя спирка. Тук веднага се опитах да ѝ помогна, за да върна жеста за салфетката, но за съжаление не говорехме един и същ език. Тя посочи с глава и спомена името на една компания за почистване. Аз също не бях сигурен, но все пак казах на коя спирка да слезе. Но – оказа се, че е грешната. Тя се приближи до вратите, автобусът спря, тя слезе, огледа се и се върна обратно в автобуса. Седна до мен и се усмихна. Вече на следващата спирка, видя офиса на компанията, която търсеше и слезе.

Един непознат за мен човек, който аз прецених грешно ми направи добро. С този си жест случайната жена стопли сърцето ми, защото бе проявила майчинска загриженост към мен, който ѝ бях напълно непознат.

Всички хора носят доброто в себе си и само от тях зависи дали ще го показват или ще го скрият дълбоко в себе си.

Бъдете добри всекидневно. Чувството на удовлетворение е страхотно.