Стоян живееше извън България. Чужбината бе негов втори дом в последните 5 години. Замина, за да работи, но после бързо разбра за безплатното образование и се записа да учи още втората година откакто беше в чужбина.
Стоян беше на 25 години, среден на ръст, с кестенява коса. Винаги беше спретнат и добре подстриган. Веждите му бяха гъсти и черни, имаше ясно забележими тръпчинки, които му придаваха особен чар. Той беше млад и енергичен, говореше много и обичаше да се среща с различни хора.
Стоян работеше почасово в едно кафене вечер, понеже всяка сутрин имаше лекции в местния колеж. Печелеше добре и успяваше дори да спестява, което за него беше основен приоритет. Дойде време да приключи семестъра и да се прибере до България за стаж в някоя фирма. Беше си намерил фирма за стажа, а имаше и спестявания, с които планираше да преживее няколко месеца в България.
Докато времето му беше запълнено с работа и лекции, Стоян нямаше много свободно време, за да пътува до България. Много обичаше да се прибира в родния си град. Понякога дори излизаше сам и се разхождаше по улиците, които добре познаваше и обичаше.
Една вечер, както се разхождаше, подмина стара жена. Жената буташе полусчупена количка, пълна с вехтории. Прегърбена, облечена в дрипи, тя пъплеше леко по широкия тротоар. Момчето я подмина и тогава си помисли: „ Ами ако това беше моята баба. Пак ли щях да я помина? Тъкмо вечерях в ресторант. Облечен съм с нови дрехи. Чувствам се добре. Има къде да спя довечера. Ами тази жена? Тя къде ли спи? Какво ли яде? “ .
Тогава момчето се обърна към възрастната жена и я попита:
– Здравей, бабче? Яла ли си днес?
Жената видимо притеснена изпадна в недоумение и му отвърна:
– Защо?
Момчето извади портфейла си. Нагласи 20 лева. Протегна ръка и ги подаде на старицата с думите:
– Ето. Да хапнеш нещо.
Лицето на бабичката грейна. Блажена усмивка се разля по набръчканото и лице. Двамата непознати бързо се отдалечиха един от друг. Стоян повече никога не видя непозната старица, но тайно се надяваше, че поне днес тя ще си купи нещо топло да яде.
Бъдете добри. Не знаете каква е съдбата на човека до вас. Всеки от нас се бори с различни страхове. Един на друг трябва да си подаваме ръка, защото има достатъчно неправди по света.