Рисунка: Наталия Бронникова
Заслужава си да обърнете внимание на всеки, може да научите нещо ново.
– А вие с какво се занимавате?
– Аз практикувам магия.
– Това някакъв вид влияние върху други хора ли е? Управление на стихиите?
– Не съвсем. Нека ви дам един пример.
Той замлъкна, оставяйки чашата с кафе малко встрани и се загледа в празното пространство пред себе си. А след няколко минути продължи:
– Ето, вижте сервитьорката как се върти в тази зала абсолютно сама, бързайки и опитвайки се да успее да изпълнява поръчките, които идват със скоростта на картечница. Тя започва да се изнервя, става невнимателна, може да изпусне подноса върху някого.
Но си струва буквално един човек мило да ѝ се усмихне, когато тя не е донесла навреме храната и напитките, да благодари и да каже "няма проблем, всичко е наред". И това е всичко. По този начин объркването ѝ може да отшуми, тя ще се отпусне, няма да мисли, че всичко е загубено и, по дяволите, няма никакво време и няма да се справи. Тя ще се успокои и ще започне да се държи по подобен начин. Мило, приветливо и сърдечно ще посреща клиентите, дарявайки ги с доброта и жизнерадост.
И ето, влиза пореден посетител, ръководител на фирма, поръчва кафе и сяда на масата. Той е ядосан от сутринта, защото жена му отново му е изневерила, той се е успал, а така също е и краят на тримесечието, трябва да успее за всичко. И тогава тя го обслужва, обграждайки го с нежност и ласка само с няколко думи.
И така той седи и размишлява: "Е, не всичко е толкова лошо, и кафето е приятно, и времето навън е добро. И гледката през прозореца е красива". Сутринта на този човек вече се е променила, той е в приповдигнато настроение и излизайки от кафенето ѝ пожелава „хубав ден“, усмихва се в отговор и се запътва към офиса, където го чакат служителите му, зависими от настроението му и купища работа, с която той вече е настроен да се справи леко и непринудено.
На входа по невнимание го „забърсва“ с мопа чистачката, оставяйки отпечатък върху изпраните му и чисти панталони. Тя започва едва ли не през сълзи да се извинява и да иска да ги носи на химическо чистене, защото ще ѝ отрежат от заплатата за това, че е толкова непохватна.
Но той просто мило се усмихва и отговаря: "Нищо, спокойно. С всички се случва" и се усмихва. А може да направи така, че веднага да я уволнят. А тази чистачка едва свързва двата края, храни и облича сама пет деца. Тя е можело да остане без работа и би им било много трудно. Но не, все пак всичко се е разминало.
И всичко това заради обикновеният младеж, който се усмихна на сервитьорката.
Той отново се умълча, допи си кафето и извика сервитьорката. Подхвърли няколко любезности, усмихна се, пожела лек работен ден и започва да си облича палтото. И аз забелязах усмивката, притаила се в ъгълчетата на устата на сервитьорката.
Погледна към мен и по същия начин, с усмивка ми каза:
– Ето я моята магия.
Автор: Ася Резницкая