Изглежда, тайната на щастието е вече много по-близо:
"Оставете на мира себе си" – ми се иска да прошепна в ухото на много хора, за да спрат вечно да се вглеждат в себе си, търсейки недостатъци, да се сравняват с другите, да се вкопчват в миналото, да гонят бъдещето, да се изяждат за извършени грешки, търсейки съвършенство...
И никога да живеят... Никога...
Оставете на мира децата си:
– Престанете да мислите, че вие знаете точно какво им е нужно, за да са щастливи...
– Престанете да живеете за тях от добри подбуди...
– Престанете да ги дресирате под команда, поощрявайки ги само за послушанието...
– Престанете да им налагате неоспорими бариери, завинаги заличавайки добрият навик да мислят сами...
– Престанете да ги товарите със своите амбиции, опитвайки се да компенсирате своите неуспехи с техните успехи, които не са им нужни...
– Престанете да ги задържате на едно място, позволявайки им всичко и отглеждайки в действителност едни неизменни потребители...
– Престанете да мислите, че те трябва винаги да отговарят на вашите очаквания...
Оставете на мира любимите си хора – те просто ви обичат
И вие просто ги обичайте в отговор, а не им приписвайте своите мисли и такива черти, които те не притежават.
Не ги обременявайте с всичките си желания на момента.
Не ги поучавайте и превъзпитавайте.
Не изисквайте безкрайни доказателства за любов.
Не ги унижавайте чрез контрол и патологична ревност.
Не ги лишавайте от правото да бъдат самите себе си и от лично пространство.
Не се превръщайте в техни стопани, те не са домашни любимци.
Не ги тормозете с критика и прекомерни изисквания...
Оставете на спокойствие целия свят, просто оставайки част от него без да претендирате за своята особена значимост...
Просто му се любувайте...
Просто вършете своя дял от работата...
Просто създавайте това, което ви е по силите...
Просто приемайте хода на живота...
Просто живейте в края на краищата...
Не, приятели мои, това не са съвети. Това са наблюдения. Многогодишни.
Наблюдения над това, което най-често е причина за нещастие...
На първо място това е:
хроничната неспособност да оставите на мира всички, включително и себе си.
Може да опитате да се успокоите. 🙂
Автор: Лиля Град