Или как разбрах нещо много важно:

Веднъж, така се случи, че живях две години без топла вода. По-точно, в кухнята тя течеше, а в банята едва капеше, така че беше невъзможно да се вземе душ, a само търпеливо да напълня ваната, примерно за около четиридесет минути. Тъй като всеки от членовете на семейството ни искаше да се измие сутрин и вечер, всеки ден губехме по час и половина в банята за тази дейност. Ясно е, когато проблемът възникна, помолих съпруга си да извика водопроводчик, но той каза: "Стари тръби, апартамент под наем, какво искаш? Ние да не би да искаш да правим основен ремонт и да пробиваме стените? Давай да караме някак така".

И ние започнахме да живеем някак така. Не си спомням защо избухнах, но един ден изведнъж устроих грандиозен скандал, след който водопроводчик беше извикан.

Майсторът си тръгна след пет минути и аз си помислих, че всичко е безнадеждно. Пуснах крана и от там бликна мощна струя ръждива вода.

Оказа се, че в тръбата се е натрупала ръжда, трябваше няколко пъти да почука и задръстванията изчезнаха. Разбирате ли? Две години без топла вода – едно позвъняване и няколко движения.

Аз съм готова да призная, че става въпрос определено за нашата небрежност, но подобни истории наблюдавам удивително често.

Приятели десет години живяха в неуютен тесен апартамент, в който вечно не достигаше място. Те толкова не го харесваха, че дори не искаха да го ремонтират. В края на краищата плюха на всичко и решиха да се преместят, въпреки че много обичаха своя район. Започнаха да събират багажа и откриха залежи на стари вещи: дрехи, грижливо сгънати в куфари и прибрани в гардероба; мецанин, задръстен с материали за несъстоялия се ремонт; рафтове, натрупани с неразопаковани кутии с книги и Бог знае още какви дребни нещица – от незавършена бродерия до сувенири от далечни пътувания; складиран бабиния килим, разглобена и счупена пералня. Оказа се, че в дома има множество тъмни ъгли, от които са измитали праха, но никога сериозно не са се вглеждали в тях и подреждали. Те изведнъж разбраха, че най-необходимите им вещи се побират в няколко чанти, и цели осемнадесет торби заминават на боклука.

Знаете ли, когато отидох у тях, жената плачеше. Защото беше осъзнала, че тези десет години тя е можело да живее много по уютно и просто щастливо.

Но има хора, които успяват да съществуват в собственото си тяло при същите тези условия.

Боли ги. Боли ги главата, не толкова силно, но от година на година дните на неразположение се натрупват в месеци, но всичко може да се изтърпи и да се примирят с всичко. Защото мигрената не се лекува, знаем.

И тогава човек изведнъж попада на лекар и открива, че ситуацията е поправима (не, не гилотина, а някакви медикаменти, освен болкоуспокояващи). И е можело да не страдат толкова много време.

Същото се случва с психологическите проблеми, които са неизбежни, защото "светът е такъв", а и нали ти също си несъвършен.

Хората се борят с тях с години, докато не изпаднат в ступор и не открият, че много от тях се коригират с антидепресанти не само "до поносимост", но и до доста прилично качество на живот.

Тези две думи – "качество на живот" – са ключови. Те не означават просто колко изкарваш и къде почиваш. Те са за това колко ти се налага да търпиш. С какво трябва да се примиряваш, колко често те болят зъби, затваряш очи и не поглеждаш, докато не ти стане малко по-леко. Няма значение дали носиш на физическа болка, липса на вяра, липса на уют или на отношения, които по някаква причина трябва да се поддържат и да спасяваш.

В един момент се оказва, че ти търпиш повече, отколкото живееш. И това е половин беда, а основната беда е в това, че чувството на дискомфорт поразително често е напълно ненужно. "Само на третия ден индианецът Набито Око забелязал, че килията му няма четвърта стена". Добре е, ако сметката е в месеци, а не са десетки години.

Моля, проверявайте издръжливостта на стените, между които сте безнадеждно заключени. Или пробвайте всяка врата, която изглежда затворена. Пробвайте „със зъб“ неразрешимите проблеми и неизпълнимите задачи, понякога старите ръждясали окови не са по-издръжливи от розови пухкави белезници за сексуални игри.

И много по-страшно от вашите дълги проблеми и от предстоящите усилия за решаването им, може да се превърне осъзнаването, че да търпите е било напълно ненужно. Че е можело да бъдете щастливи много по-рано, вече много години, а не само в момента, когато най-накрая сте преодолели инерцията. И цялата онази тъжна и трудна част от живота е можело да бъде съвсем друга, а вие не сте знаели и нищо вече няма да се върне.

Автор: Марта Кетро