Никога не ми е достигало времето, за да обръщам внимание и се занимавам с децата си. Кариерата, работата, личният живот. Но пък така децата ми от нищо не се нуждаеха, стигаха ми средствата, за да удовлетворявам техните компютърни, шоколадови и всякакви предметни нужди. Аз затварях очи за техните недостатъци, те също ми прощаваха липсата на внимание.
Но ласкавото копринено детство бързо отмина. Настъпи сложният период на подрастване. Дойдоха и първите истински чувства, първите взаимни обвинения и нападки.
Направих потресаващо откритие: моите деца бяха израснали без любов. Малко се занимавах със съзряването им, не спирах лошите им постъпки и не ги научих да различават лошото от доброто.
След поредното недоразумение плачех сама в кухнята, почиствах един лук, а от очите ми се стичаха сълзите. В стаята надникна мама:
– За какво плачеш?
– Знаеш, на някакъв зъл лют лук попаднах. Сигурно има и такива сортове, които не те карат да плачеш.
– Явно този малко са го поливали.
И тогава разбрах важно нещо: ако децата малко се "поливат" в детството им, като възрастни те ще носят много сълзи на другите в живота си.