В малък град живеели две съседски семейства. В едното съпрузите постоянно се карали, обвинявайки се взаимно за всички несполуки и беди, а в другото живеели дружно, без никакви скандали.
Удивлявала се инатата съседка на чуждото щастие. Завиждала. Изпратила мъжа си:
– Иди и виж как го правят. Как при тях всичко върви гладко и спокойно!
Отишъл той до съседската къща, приклекнал под отворения прозорец. Наблюдавал. Слушал. А домакинята в това време шетала из къщата.
Избърсала скъпа ваза от прах. Позвънил телефона и жената се отвлякла и оставила вазата на края на масата. В това време на мъжа потрябвало нещо от стаята. Неволно закачил вазата и тя паднала на пода и се счупила.
„Ей сега ще се почнат“ – помислил си съседа.
Жената оставила телефона, въздъхнала със съжаление и казала на съпруга си:
– Извинявай, скъпи, аз съм виновна. Толкова лошо оставих вазата.
– Ама, какво говориш, мила? Аз съм виновен, как ти? Бързах и просто не я видях. Нищо, това да ни е най-голямото нещастие.
Заболяло го съседът. Върнал се в къщи разстроен. Жената го попитала:
– Защо се бави толкова? Видя ли нещо?
– Да.
– Разказвай, де! Как е при тях??
– Ами, при тях всички са виновни, а при нас всички са прави...