Ясна майска утрин един млад мъж видял до стените на парка мъж, приблизително на неговата възраст, просещ милостиня. До него стоял плакат, представляващ надпис написан на ръка върху парче от дъска: "Аз съм сляп". Този факт явно не трогвал особено сърцата на жителите и туристите на големия град, бързо преминаващи покрай него. Ако не се броят няколко-то монети, купичката за събиране на подаяния била празна.
Трогнат от тази тъжна гледка, минувачът си помислил за това, от което е лишен този нещастен млад човек в такъв прекрасен ден и се приближил до просяка.
– Не мога да ви дам пари, – виновно обяснил той на просещия, – защото сам аз от няколко месеца съм без работа. Но, ако нямате нищо против, мога да ви помогна по друг начин. Бих искал да направя някои промени във вашия зов за помощ.
Изненадан, просякът известно време се поколебал, след това свил рамене:
– Добре, правете каквото искате. Но трябва да ви кажа, че едва ли има думи способни да събудят жалост у жителите на този град към поредния просяк.
Младият мъж извадил от джоба си маркер, написал на очуканото парче дърво няколко думи и продължил пътя си.
Към края на деня той се прибирал обратно през парка и минавайки покрай просяка със задоволство забелязал, че новият надпис доказал своята ефективност, отваряйки сърцата и портфейлите на минувачите. Купичката била пълна с пари и то не само с дребни монети, но дори с едри банкноти.
– Нещата ви са потръгнали много добре, – казал той на просяка.
– Наистина, – отговорил той, а след това познавайки гласа на младия мъж, озадачено попитал: – Какво направихте с моя плакат?
– Просто добавих няколко думи, – обяснил минувача. – Но нищо, което да не е вярно. Сега там е написано: "Аз съм сляп, а на улицата е пролет..."