Деветте изпитания – конфуцианска притча

devette-izpitaniya-konfutsianska-pritcha1

Да се проникне в сърцето на човека е по-трудно, отколкото да се премине през планинско дефиле. По-лесно е да се опознае небето, отколкото сърцето на един човек.

Конфуций

Небето е сътворило пролет и есен, лято и зима, ден и нощ. При човека лицето е непроницаемо, чувствата са дълбоко скрити. Случва се човек на вид да е добър, а по природа алчен; на вид способен, а в действителност безполезен; на вид деен, топъл, а по душа пуст; външно мек, мил, а вътрешно груб.

Ето защо се получава така, че човек, който се стреми към добродетел, така както умиращия от жажда към водата, то всъщност бяга от нея като от горски пожар.

И така, един човек може да се изпита като:

  1. Отиде на далечен път – изпитание за предаността му.
  2. На близък път, за да се изпита неговата почтителност.
  3. Дадеш му трудни задачи, за да изпиташ способностите му.
  4. Задаваш му неочаквани въпроси, за да изпиташ неговата съобразителност.
  5. Приканиш го да действа бързо, за да изпиташ доверието му.
  6. Довериш му богатството си – за изпитание на неговата добросъвестност.
  7. Съобщиш му за опасност, за да изпиташ хладнокръвието му.
  8. Напиеш го, за да покаже наклонностите си.
  9. Заобиколиш го с жени/мъже, за да се види похотлив ли е той.

Това са деветте изпитания на Конфуций, по които може да се съди за един човек.