Съществува легенда, според която при всеки от нас един път в живота идва Бог. Освен това, той може да се появи под всякакъв облик – мокро коте, старец, просяк – и нашата съдба ще се развие в зависимост от това как ще се държим в момент на такава среща... Както има една притча:
Живял някога един човек. И имал три мечти: да има добра работа с висока заплата, да се ожени за красива добра жена и... да стане известен в целия свят.
През живота му се случили много неща, но ние ще ви разкажем за три от тях:
Зимна студена сутрин, млад мъж бързал за интервю в известна компания. До срещата оставали 5 минути, а той все още трябвало да прекоси квартала. Изведнъж точно пред него се подхлъзнал и паднал възрастен човек. Нашият герой погледнал към мъжа, решил, че е някакъв пиян и не му подал ръка, продължил натам. За щастие, успял да стигне за интервюто за работа навреме. За съжаление, на работата на мечтите му не го взели.
Лятна топла и приятна вечер човек се разхождал из града. Забелязал трупа улични артисти и се спрял, за да се наслади на спектакъла им. Зрителите били малко, но пиесата била забавна и увлекателна. След края на представлението се чули аплодисменти и хората започнали да се разотиват. Нашият човек също обърнал гръб да си тръгне, но някой смело го потупал по рамото. Това била главната героиня на представлението, една възрастна жена-клоунеса. Тя започнала да го пита харесал ли му е спектакъла, дали е доволен от актьорите. Но човекът не искал да разговаря и демонстративно се обърнал, тръгвайки си към дома.
Една есенна дъждовна вечер един човек бързал да се прибере вкъщи от рождения ден на приятел. Денят се оказал тежък и той мечтаел да се изкъпе и да си полегне на топлото меко легло. Изведнъж той чул някакво приглушено ридание. Това се оказала плачеща жена. Тя седяла на пейка пред дома на нашия герой. Тя била сама, без чадър и само качулка и леко яке я спасявали от студения дъжд. Забелязвайки нашия герой, тя се обърнала към него за помощ. Нещо се било случило в семейството ѝ и тя много искала да поговори с някого от сърце. Човекът се замислил, пред погледа му изникнали ваната и леглото, той промърморил, че е ужасно зает и забързал към входа.
Човекът живял нещастен живот. И умрял.
Попадайки в рая, човекът срещнал своя ангел-пазител.
– Знаеш ли, аз живях доста нещастен и никакъв, безполезен живот. Имах три мечти, но нито една от тях не се сбъдна. Колко жалко...
– Хм... Приятелю мой, аз направих всичко, за да се въплътят всичките ти мечти в живота, но за това трябваше поне веднъж да подадеш ръка, да отвориш очи и да стоплиш сърцето.
– За какво говориш?
– Помниш ли човека, паднал на хлъзгавата зимна пътека? Аз сега ще ти покажа тази картина... Този човек беше генерален директор на фирмата, в която ти така искаше да попаднеш. Чакаше те главозамайваща кариера. Всичко, което се искаше от теб – да подадеш ръка.
Спомняш ли си старата клоунеса, която след уличното представление се обърна към теб с въпроси? Това беше млада красива актриса, която се влюби в теб от пръв поглед. Чакаше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб – да отвориш очи.
Помниш ли плачещата жена пред входа ти? Беше дъждовна вечер, тя беше прогизнала от дъжд и сълзи... Това беше известна писателка. Тя преживяваше семейна криза и наистина имаше нужда от духовна подкрепа. Ако ѝ беше помогнал и сгрял в апартамента си, изслушал и утешил, тя щеше да напише книга, в която да разкаже за този случай. Книгата щеше да стане известна в целия свят и ти заедно с нея, тъй като на началната страница авторът щеше да посочи името на онзи, който е станал муза на това произведение. Всичко, което се искаше от теб тогава – само една малка искра от твоето сърце. Ти беше невнимателен, приятелю мой.
Човекът въздъхнал и тръгнал по лунната пътека в звездната шир...
Поуката: вслушвай се в света, бъди отворен към него, той предлага възможности. А за помощта – човек не само трябва да умее да я поиска, но и да я приема с достойнство.