Любимият човек не ни спасява от нищо – не е и длъжен

Много хора търсят някого, опитвайки се да разрешат своите проблеми. Те наивно смятат, че любовните отношения ще ги излекуват от скука, меланхолия, отсъствие на смисъл в живота.

Надяват се, че партньорът ще запълни чрез себе си празнотата в живота им.

Каква груба заблуда!

Когато избираме партньор, възлагайки му подобни надежди, в крайна сметка, не можем да избегнем ненавистта към човек, който не е оправдал нашите очаквания.

А после? После търсим следващия партньор, а след него друг, после още и още... Или избираме да прекараме остатъка от живота си в самота, оплаквайки се от жестоката съдба.

За да го избегнем, трябва да се справим със собствения си живот без да очакваме, че някой ще направи това за нас.

Също така е препоръчително да не опитваме да се месим в нечий друг живот, а да намерим човека, с когото можем да работим над съвместен проект, добре да си прекарваме времето, забавляваме, развиваме, но не и за да внесем ред в своя живот и не да търсим лекарство за скуката.

Мисълта, че любовта ни спасява, разрешава всички наши проблеми и ни подарява състояние на щастие и сигурност, може да доведе само до това, че да изпаднем в плен на илюзиите и да сведе до нула истинската преобразяваща сила на любовта.

Отношенията, разглеждани от реалната, а не от идеална гледна точка, отварят очите ни за много страни от реалността. И няма нищо по-потресаващо от осъзнавате, усещането за собственото преобразяване в непосредствена близост с любимия човек.

Вместо да търсим във връзката убежище, трябва да оставим да се събуди в нас онази част, която досега е била задрямала и която не сме си позволявали да проявим: способността да се движим напред с ясната представа за посоката на движение, следователно – да се променяме и развиваме.

За да процъфтява съюзът ви на любящи хора, трябва да погледнете на него от друга страна: като редица възможности да разширите своето съзнание, откриете непознати истини и да станете личност в пълния смисъл на думата.

Превръщайки се в пълноценен възрастен човек, ненуждаещ се от друг, за да оцелявам, аз със сигурност ще срещна друга, същата такава личност, с която ще споделя това, което имам, а тя – това, което е у нея.

В действителност в това е смисълът на отношенията в двойката: не спасението, а "срещата". Или по-добре да се каже "срещите".

На мен с теб.

Теб с мен.

Мен с мен.

Теб с теб.

Нас със света.

Трябва да развенчаем мита, че ако двама души се обичат, те трябва да се придържат към едно мнение. Това не е така, да обичаш друг човек не означава да мислиш също като него или да го поставяш винаги над себе си. Смисълът е във взаимното уважение. Главното – „да обичаме с отворени очи“.

Ако това се получи, няма да е толкова сложно стигането до общ знаменател, защото вече сме постигнали най-важната уговорка: приемам те такъв, какъвто си, ти приемаш мен.

Това взаимно приемане ни освобождава от оковите, дава ни усещане за свобода, позволява да дадем воля на чувствата си. Само когато жизнените ценности на нашия партньор придобият значение и за нас, ние вече можем да се потопим в уважението към неговата представа за живота.

Всеки човек е цял един свят и да обичаш означава да си в състояние да приемеш другия заедно с неговата система от ценности, черти на характера, навиците, странностите... без да се опитваме да ги променяме. А това е труд. Тежък... Труд, при който може да се окаже, че нямаме помощници, тъй като приемането на другия започва с приемането на самия себе си.

Хорхе Букай, "Да обичаш с отворени очи"

×
Натисни "Харесвам" и ни чети във Facebook

Автор: Саломе |

"Защото разумът и страстта са кормилото и платната на вечната странница - душата."
Коментари