Някой някога ми каза да живея за дреболиите.
Да живея заради зората в 5 сутринта и залеза в 8 вечерта,
Заради разходката на колело с музика в ушите и вятър в косите,
Заради танца под летния дъжд,
Заради смеха до болка в корема,
Заради любимата музика и книгите,
Заради усмивките без повод, дългите разговори с приятел,
Заради чая с бисквитки,
Заради почивката след напрегнат работен ден,
За блясъка в очите на любим човек,
Да живея заради нощната разходка и звездите, които те изпращат до дома,
Да живея за онези хора, които знаят, че пия кафето без захар и ненавиждам лук,
Заради онази първа целувка и дългите разходки след нея,
За неочакваните подаръци и онова дълго чакано „да“,
Да живея за онези дреболии, които ме карат да се чувствам жив.
Автор:Зали Зелуегър