6 мита за обидата

В обществото са се формирали митове около това чувство. Може ли да се обиждате? Ако да, то на всички ли? Не е ли вредно това? И прочее, и прочее.

Мит №1

Развитите, възрастни, осъзнати, зрели, умни, здрави хора не се обиждат, тъй като обидата е знак за предубеденост, липса на контрол над себе си, инфантилност, глупост и т.н.

В действителност: всички се обиждат. Обидата е само едно от човешките чувства и ако сте човек, се обиждате. Да, някои се обиждат повече и по-често, някои по-малко и по-рядко, но се обиждат всички. И това не е свързано с просветеност или осъзнатост. Нерядко някои хора много по-лесно приемат в себе си такива преживявания като обида, завист, ревност и други "неугодни", неприемливи теми, мечтаейки да надмогнат човешкия си облик, за да станат богове. Но, уви.

Мит №2

Да се обиждате е вредно, нужно е да се отпуснете и да простите.

В действителност: вредно е да не чувствате, вредно е да си забранявате да чувствате. Ако сте обидени на някого, то много по-полезно е да си позволите да преживеете по отношение на този човек всичко, което искате, отколкото да уговаряте сам себе си да бъдете разумен и всичко да простите. Не, „да умеете да прощавате”, изтласквайки всичко някъде дълбоко в себе си, забранявайки си да се обиждате, е пътят не към здравето, а към невроза и психосоматични заболявания. Единственият път към прошка на някого е да си разрешите да му се ядосате едно хубавичко, без всякакво чувство за вина. Да си позволите да преживеете чувството, за да сте в състояние да го надмогнете.

Това не означава, че може да убиете някого. Но да ви се прииска да го сторите – да.

Мит №3

Да се обидите е унизително.

В действителност: преживяването на обидата не ви поставя по-долу от другите. Това не ви прави лош, слаб, глупав, неспособен да се справите и т.н. Тя ви напомня, че сте човек – неидеален, жив, неполучаващ нещо важно. Каквито сме всички ние.

Мит №4

Ако аз съм обиден, значи някой е виновен.

В действителност: преживяването на обидата не ви прави повече или по-малко от другите. Ако някой ви обиди, това още не означава, че "този някой" е лош. Това означава само, че някъде се разминавате с него. Нито той е лошо, нито вие. Просто така се е получило. Никой не е длъжен да изпитва вина и да поправя, коригира ситуацията във връзка с вашата обида. Може, но не е длъжен.

Мит №5

На родители, възрастни, учители, по-големи от вас не бива да се обиждате.

В действителност: да се обиждате, на първо място, разбира се, е възможно на всеки, и второ, дори и да не бива – това просто е невъзможно да се контролира. Покажете къде има бутон по вас, който като натиснете и ще спрете да изпитвате обида от родителите си, примерно? Чувствата са зона, която не се поддава на контрол, така сме устроени.

Да се обиждате на родителите (както и на децата) е напълно нормално (стига да не решите да се тръшкате като самите деца, разбира се). Защото всички сме живи хора, не сме богове, от плът и кръв сме, не сме идеални, съвършени, всички правят грешки. Естествено е, ако не се оправдаят очакванията ни, да изпитаме обида, неудовлетворени, гняв. Неестествено е, ако не чувствате нищо или чувствате радост от разочарованието.

А, фактът, че родителите са ваши, те са ви родили, харчили са пари за вас, хранят ви не бива да ви задължава или да ви вменява чувство за вина. Всичко това е техния личен избор. Уважението е част от възпитанието и е естествено последствие от усещането за взаимна обич и доверие. Вие имате пълното право да се сърдите и обидите без да изпитвате за това вина. Не, това не прави лошо нито вас, нито вашия родител/и. И, да, може да се изпитва едновременно и любов, и благодарност, и обида. Например, благодаря ти за това, че ми даваш храна, вкусна вечеря и съм ти обидена, че не ме подкрепяш и нямаш доверие в мен. Благодарна съм ти за това, че си платил моето образование и съм ти ядосан, че искаш да ме контролираш. И т.н.

Мит №6

Да се обидиш е някаква женска хитрост.

В действителност: когато вие вместо да изразите, изкажете своите желания и преживявания, само надувате бузите, всъщност разваляте отношенията си. Всеки мъж ще каже как не може да понася неясната женска обидчивост в онези моменти, в които той трябва да гадае какво се случва: „Не разбираш ли сам?”, „Щом не разбираш, какво да говоря с теб!”, „Някога сам ще разбереш” или още по-„готино”: „Всичко е наред, не съм се обидила” (със стиснати устни и характерния тон).

Казано по човешки, вие не само имате много по-голям шанс да получите търсеното, желаното (никой не може да чете мислите ви), но и ще съхраните здрави, нормални отношения, в които двама души обсъждат своите трудности. И, разбира се, докато ги обсъждате, във вашия събеседник по-скоро ще се появи желание да направи за вас нещо, отколкото, когато обидени обръщате гръб. Ако, разбира се, не става дума за зависими отношения, в които единият винаги е обиден, а вторият винаги е виновен, но това е тема за друг разговор.