На една от лекциите професорът ни представяше нов студент. В този момент усетих леко докосване по рамото. Когато погледнах назад, видях мъничка суха стара дама, усмихваща ми се толкова широко, че неволно усмивка озари и моето лице.
– Здравей, красавице, казвам се Роза и съм на 87 години, – каза тя. – Мога ли да седна до теб?
Аз се усмихнах и се поместих, за да ѝ отстъпя място.
– Разбира се, настанявайте се. Мога ли да знам какво Ви води в университета на толкова невинна възраст? – ми се прииска изведнъж да се пошегувам.
– Аз съм тук, за да срещна богат мъж и да му народя куп деца, – намигайки ми, се усмихна старата дама.
– А ако сме сериозни? – Роза ми харесваше все повече и повече.
– А ако сме сериозни... винаги съм искала да завърша висше образование и ето ме тук, – отвърна Роза.
След лекциите поехме към студентската столова и обядвахме заедно. От този ден в продължение на три месеца обядвахме все заедно. Роза се превърна в душата на компанията на почти всички студентски събирания. Всички студенти охотно общуваха с нея, нито веднъж не показаха неприязън към нея.
В края на семестъра я поканихме да произнесе реч на вечерята на випуска. Когато вървеше към трибуната, листата с речта паднаха от ръцете ѝ. Смутена, Роза се опита да ги събере, но събра далеч не всичко.
– Извинявам се, станала съм толкова разсеяна. Заради мъжа си спрях да пия бира, но пък от уискито се опиянявам значително по-бързо – пошегува се тя. – Няма да си събирам повече пищовите, така че позволете ми просто да кажа каквото мисля.
Докато смехът затихваше, тя се прокашля и започна своята реч:
– Ние не спираме да играем, защото остаряваме. Ние остаряваме, защото преставаме да играем. Има общо четири тайни за младост, щастие и успех. Трябва да се усмихвате и всеки ден да намирате нещо смешно в живота. Имате нужда от мечта. Когато спрете да мечтаете – вие умирате. Около нас има толкова много хора, които вече са мъртви, но те дори не знаят за това! Има огромна разлика между остаряването и порастването. Ако сте на 19 години и цяла година се търкаляте на дивана и нищо не правите – ще станете на 20. Ако аз се търкалям на дивана цяла година и нищо не правя – ще навърша 88. Няма нищо сложно в това да станеш по-голям. Не ни е нужен талант или дар, за да остаряваме. Дар е да отвориш нови възможности за себе си чрез промяната. Не съжалявайте за нищо! Старите хора обикновено не съжаляват за направеното, те скърбят за това, което не са успели да направят. А се боят от смъртта само тези, в които има твърде много съжаления.
След като завърши речта си с фразата "С уважение, Роза", възрастната жена се върна на своето място. Ние всички мълчахме, преработвайки чутото.
След една година Роза получи висшето образование, за което тя толкова дълго е мечтала. А след още една седмица тя тихо почина в съня си. Повече от две хиляди студента дойдоха на нейното погребение в памет на това, че тази малка светла жена със своя пример ни показа, че никога не е късно да станете такива, каквито искате да бъдете.
Няма нищо сложно в това да станеш по-стар, по-голям.
Остаряването е неизбежно. Порастването – по избор.