Старец-дервиш* седял около оазис на входа на един град в Близкия Изток. Към него се приближил млад мъж и попитал:
– Никога не съм бил тук. Какви хора живеят в този град?
Старецът му отговорил на въпроса с въпрос:
– А какви бяха хората в града, от който идваш?
– Това бяха зли и егоистични хора. Впрочем, именно затова с радост си тръгнах оттам.
– Тук ще срещнеш пак същите – отговорил му старецът.
Малко по-късно друг мъж се приближил до това място и задал същия въпрос:
– Току-що пристигам. Кажи, старче, какви хора живеят в този град?
Старецът отговорил по същия начин, с въпрос:
– Кажи ми, как се държаха хората в този град, откъдето си дошъл?
– О, бяха гостоприемни, добри хора и с благородни души. Там намерих много приятели и ми беше трудно да се разделя с тях.
– Ще намериш такива и тук – отговорил старецът.
Търговец, който поил наблизо камилите си, чул и двата разговора. И след като вторият човек се отдалечил, той се обърнал към стареца с упрек:
– Как можа на двама души да дадеш два съвършено различни отговора на един и същ въпрос?
– Сине мой – казал старецът, – всеки носи своя свят в сърцето си. Този, който преди не е открил нищо хубаво в този край, откъдето идва и тук няма да намери нищо хубаво. Напротив – този, който е имал приятели в другия град и тук също ще намери верни и предани приятели. Защото, виждаш ли, хората около нас са това, което откриваме в тях.
* Дервишите водят изключително беден и аскетичен начин на живот. Славят се със своята поезия, мъдрост, просветление, медицина и остроумие.