В този свят, който е станал толкова далечен - хората вечер пият вино и заспиват.
В този свят, който е станал толкова чужд - отново и отново идва един и същи сън.
В този свят всяко ново утро е прекрасно, но няма кой да му се зарадва.
Хората все така живеят живота си, без да вдигат очи от земята.
Събуждайки се - ти се раждаш отново от небитието.
Събуждайки се - ти можеш да започнеш всичко отначало.
Събуждайки се - ти отново можеш да обичаш това, което ти е скъпо.
Но ти се събуждаш със страх и продължаваш да живееш в света, който изгаря в лъчите на залязващото слънце.
Всеки път, връщайки се в моя свят, аз виждам светлината в прозореца и знам, че ме чакат.
Всеки път, прегръщайки моите близки, знам, че и те ще ме прегърнат.
Всеки път, набирайки телефонен номер, искам да вярвам, че от другата страна ще се радват да чуят моя глас.
Всеки път това ме кара да се връщам.
А после, извивайки ръцете си до болка, искам да рисувам не с кръв, а с душа.
А после, стоя като на площад, завързан в очакване на присъдата.
И пиша, опитвайки се да закова в оковите на думите всичко, което ме разкъсва от вътре. Което ме кара отново и отново да се вглеждам в този свят, в поредния опит да съчетая неговото съвършенство с моите потребности.
За мен, моля, маса на края на Вечността.
Тя отдавна е резервирана и чака.
И е подредена за двама.